автор: bulgarian

Така безмерно ми липсваш,
до болка, физическа чак.
Не виждам звездите в небето.
Луната тъгува с мен в такт.

Морето вълнува се бурно.
Тъгува и то като мен.
Разбива брега неуморно,
след всеки миг с теб съживен.

На вятъра литнал с крилете,
стремглаво към теб се понасям.
И заедно с пролетно цвете,
на теб любовта си поднасям.