Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Pixel
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14174

Онлайн са:
Анонимни: 159
ХуЛитери: 0
Всичко: 159

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДобре дошла в моя ад
раздел: Разкази
автор: anonimapokrifoff

Когато, зазидана в пищната булчинска рокля и с натежала глава, се събуди през първата си брачна нощ; когато намери съпруга си и приятеля му, прегърнати и голи на дивана в сватбения апартамент, Иво й каза: „Съжалявам, че видя това. Обещавам ти да не се повтаря. Пихме много, но това всъщност беше нашата сватба – моята и на Светльо. Вече знаеш: никога няма да бъда мъжът, за когото ме мислеше”.
Защо?! Защо се ожени за нея?! Обичаше го. Беше му благодарна, че нито веднъж не я докосна – казваше си, че той я уважава и чака сватбата. Бе толкова различен от връстниците й, които я канеха на танц и притискаха в нея потните си тела и безсрамно втвърдените си членове. Толкова различен от баща й, вмирисан на смърт и надвесен нощем над нея, а ледените му гнусни ръце я опипват и мачкат.
- Защо ли?! – Смехът на Иво горчеше. – Ти си толкова невинна и доверчива. Красива. Девствена. И ме обичаш. Иска ми се с теб да сме един човек. Жена. С твоята външност, с моя дух. С моята страст към мъжете и с твоята чистота. Ти си умна, но житейски неопитна. Дори не прочете брачния договор, който подписа в последния момент. С майка ми измислихме всичко – баща ми не знае, че съм обратен, и не трябва да узнава – няма да ми остави и стотинка. Заради него се ожених за теб. Още когато те видях в дискотеката – такава наивна и беззащитна, си казах: тя е. Не си мисли, че не те оценявам. Умът ми е женски и прекрасно виждам уникалното в теб – ти си диамант, малката. Можеше да бъде и по-лошо: да те връхлети хетеросексуален нерез, вонящ на чесън и тестостерон, който да те сгази като току-що пробило снега кокиче.
Вчера в някакъв много луксозен салон с часове рисуваха лицето й. Сега гримът се размиваше от сълзите й и прокарваше мътни браздулици по лицето и шията й. Надигна се с мъка. Къде отива? Където и да е.
- Чакай! – Иво я хвана за раменете и я принуди да седне. После взе ръцете й в своите. – Не е толкова страшно, повярвай ми. Никога повече няма да станеш свидетел на интимния ми живот. С теб ще бъдем приятели. Според договора ще останеш с мен 15 години. Сега си на 18, тогава ще си на 33. На колкото съм аз сега. Ще си млада! След 15 години старецът трябва да е сдал багажа и да е оставил всичко на мен. Ти първо ще завършиш гимназията. После ще влезеш в университет. След 2 – 3 години ще забременееш – баща ми ще иска внуче. Няма да е от мен, а от Светльо – той е спал и с жени. Ще му родиш детето, което не мога да му дам. Но трябва да си девствена! Аз ще присъствам, докато той те чука. Отнемеш ли ми го, ще те убия!
Тя успя да стигне до банята. Повръща мъчително и дълго. Стомахът й се беше качил в гърлото. Изми се. Сега ще си тръгне оттук. Ще забрави тези очи, които я накараха да обича и да вярва. Ще каже сбогом на Иво и така той завинаги ще остане в нея, защото иначе ще е толкова, толкова самотна… Светльо не е в хола. Махнал се е. Тя го мрази, мрази, мрази го!
- Никъде няма да ходиш! – сините ириси на Иво са потъмнели. – След 15 години ще имаш къща, кола и издръжка за детето. След като го родиш, лягай с когото си щеш, но не раждай друго. После може. Тогава животът ти ще бъде твой. Ако си тръгнеш преди срока, ми дължиш 100 000 евро обезщетение. И няма къде да отидеш, вярвай ми. Спасих апартамента на вашите, платих ипотеката.Само че и на тях са им поставени условия, разбира се. Аз те купих, но майка ти и баща ти те продадоха…
Четвъртият етаж е. Ако се откопчи и скочи, има шанс да умре.
- Осъзнай се! – Иво е със силни ръце, невъзможно е тя да се отскубне. – В този скапан живот има и по-големи трагедии от твоята. Ти си стояла гладна. Баща ти е абсолютен задник, да. Мен като бебе са ме хранили със сребърна лъжичка, защото не са намерили откъде да купят златна. Бях на 5 години, оттогава са ми спомените. В магазина за играчки плаках за една кукла с руси букли. Майка ми я купи, а баща ми я накълца със сатъра на парчета. Напълни стаята ми с камиони, танкове и автомати. Не си играех с тях. Исках розова рокля, плитки и панделки. Никога не ми оставиха дълга коса, дъртият ме водеше на бръснар всеки месец. Бях на 12, когато откраднах пари от портмонето му. Най-накрая имах мечтаната рокля. Обличах я и обувах обувките с високи токове на майка си. Тогава бях влюбен в един съученик – спортиста на класа, и си фантазирах как с него вървим, хванати за ръце. Но той ми се подиграваше, викаше ми женчо. За да ме хареса, започнах да ходя на футбол. Така и не вкарах гол… На 14 беше първият ми акт. С чичо Васко, колега на баща ми. Беше ме усетил. Чука ме, докато завърших университета. После умря… Идваше ми да се заровя в земята и да вия. За мен той беше и любовник, и приятел, и баща. – Тя не можа да отвори очите си, толкова бяха подути от рев. Иво я погали по косата и въздъхна: – Добре дошла в моя ад, скъпа…

Той се прибира късно всяка нощ. Веднага влиза в банята, после ляга до нея. Гали я. Косите ти са кестен, а очите – лешник, казва й. Ти си свежа млада гора, в която човек копнее да потъне. Да се изгуби. Да се слее с нея. Да е частица от това съвършенство! Обичам те толкова, колкото обичам майка си. Ти никога няма да ме предадеш, защото си най-добрият ми приятел. Много искам да съм друг. Да съм ти мъж. Но дори не мога да си го представя…
После заспива. Очите му са толкова сини, че цветът им прозира под спуснатите клепачи. Целува го по устните. Леко – само докосване. Както я целуваше той, когато подпийналите възрастни роднини скандираха на сватбата „Гор-чи-во!”. Накрая млъкнаха смутено.
Обича го. Толкова го обича, че й се иска да умре. Но тогава няма да го вижда. Няма да усеща тънките му пръсти, заровени в косите й. Господи, защо не се е родила мъж?
Иво е зле, много зле. Казва, че Светльо му изневерява. Срещал се с някаква своя съученичка, която наскоро се развела. Избягвал го. Нямал време за него. Иво я залива с отровни потоци болка. Затваря се в стаята си и тя чува хлипането му. Не идва при нея, не й казва, че е уханна пролетна гора. Тя стои пред заключената му врата и го моли да й отвори. Изтощена е, но не може да заспи.
Когато най-накрая той напуска стаята, и двамата са като призраци. Иво излиза и се прибира призори. Тя го посреща в коридора, в сините му очи е пламнало анемично огънче. Измъчих те, скъпа, казва той и я целува по челото. После изчезва за цяла седмица. През нощите тя се унася на пресекулки, телефонът е до главата й. Само майка й я търси през деня и винаги повтаря едно и също – че животът е труден, но се надява дъщеря й да живее добре. Да живее добре? Тя не живее.
Иво се прибира. Дрехите му са мръсни, брадясал е и мирише на пот. Но е щастлив, непоносимо щастлив. Трябва да си събера бързо багажа, казва й. Срещнах любовта на живота си! Той е испанец и заминавам с него. Баща ми ще се погрижи за теб. Безкрайно те обичам, скъпа!
След почти четири месеца, през които не я е потърсил нито веднъж, докарват ковчег и казват, че в него е той. Бил заклан от приятеля си Хосе някой си, според испанската преса това било класическо убийство от страст. Ковчегът остава затворен по време на целия погребален ритуал, а когато тя стиска в шепата си буца пръст, за да я хвърли върху капака му, припада.
Не знае от колко време е загубила усещането за ден и нощ. Не помни откога не се е хранила. Телефонът й звъни натрапчиво – майка й. Вдига й на стотното или на хилядното позвъняване. Тя плаче и й диктува някакъв номер – ясновидката Клара щяла да й помогне.
Врачката живее на другия край на града в невзрачен и мръсен блок. Щорите във вмирисаната й кухня са спуснати. Тя е разплута стара жена с жълти ръце и цигара в устата. Само чрез теб може да живее, казва й, ако искаш да го спасиш, отивай в Испания.
Има телефона на Светльо. Звъни му, той я изключва. Набира го пак. И пак. И пак. Накрая вдига:
- Чакай малко, не те чувам добре – той отваря и затваря някакви врати. – Защо ме търсиш?
- Къде точно в Испания беше Иво?
- Слушай! Не само Иво, всички мъже за мен са мъртви. Чакам дете. Ще се женя. Разбираш ли?
- Къде отиде Иво!
- Тарагона. Та-ра-го-на. Не ме търси повече! Ясно?
Парите й стигат за билет до Мадрид и обратно. Тръгва за Тарагона на стоп. Спира някакъв камион. Шофьорът е стар и тъмен като мокра пръст. Когато най-после се измъква от нея и ужасната болка секва, той вижда кръвта по пениса си и бедрата й, хваща се за главата и се разплаква. Целува стъпалата й и се кръсти. Пътува с него няколко дни, той повече не я докосва. Накрая я стоварва някъде, дава й сандвич, вода и банкноти.
Тя няма очи за пейзажа на чуждата страна. Мъжете, които я качват в колите си, са различни, но всички миришат на гъст дим и напечен от слънцето пресен гроб. Те са тежки и тъмни като гранита, затиснал сандъка, в който казват, че лежи Иво. Водят я в разни мотели, където тя може да се изкъпе. Купуват й дрехи. После я събличат. Засяват в утробата й самотата си. Всички те са Иво – сините му очи са тъжни, а деликатните му пръсти са заровени в косите й. Ти си уханна пролетна гора, дочува шепота му.
Не може да пресметне след колко залеза стига в Тарагона. Повръща всичко, което хапне. Обхожда града, вижда и морето. То я гледа с очите на Иво, но той не е в него. Тя вече разбра къде е. И че ще си тръгне от този град, когато си тръгне и тя.

Вкъщи е. Завесите не пускат нито слънцето, нито луната. Денят и нощта нямат значение. Близките й – също. Самодостатъчна си е. Не се храни, но повръща. На вратата се звъни. Не отваря, след минута някой отключва отвън. Родителите на Иво. Превива я нов спазъм, тя влита в банята и повръща. Апартаментът ехти от напъните й. Кучка, защо не изчака поне година, изкрещява майката, вдига ръка да я удари, но баща му я стиска за китката. Дланта и пръстите й побеляват. „Да не си посмяла! – изръмжава той. – Защо толкова години си мълча, че синът ни не е мъж?” После се обръща към нея:
- Добре ли си, моето момиче? Май не си ходила на лекар… Утре ще ти пратя жена, която ще се грижи за теб. А детето ти ще наследи всичко, което имам…

Лашка се от бряг на бряг. Иска да остане на този, на който е Иво, но лекарят я връща обратно: „Хайде, напъвай! Губим бебето! Напъвай, напъвай, напъвай!”. Болката я разполовява, едната част от нея е тук, другата – отвъд. Най-сетне чува плач. Хаосът се подрежда, космосът има център – русо синеоко момиченце на гърдите й. Знаеше си, че ще роди Иво съвършен.


Публикувано от hixxtam на 27.04.2016 @ 20:02:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   anonimapokrifoff

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

11.11.2024 год. / 02:13:33 часа

добави твой текст
"Добре дошла в моя ад" | Вход | 18 коментара (47 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Добре дошла в моя ад
от zebaitel на 28.04.2016 @ 12:21:29
(Профил | Изпрати бележка)
Да почнеш от черно и после да наслагваш по-черно и още по-черно...това си е майсторлък, Анониме! Хвала ти!


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 28.04.2016 @ 18:07:27
(Профил | Изпрати бележка)
Голям майсторлък - слагаш пласт след пласт и това е.

]


Re: Добре дошла в моя ад
от joy_angels на 28.04.2016 @ 11:42:45
(Профил | Изпрати бележка)
Твоите разкази, Ано, печелят много с това, че в тях има скрити романи, даже не един. И въпреки това удържаш фронта, което си е майсторство - можеш да представиш с пет изречения важен моментен диалог и с едно изрчечние да минеш години време. Другата ти положителна черта е липсата на сълзлива сантименталност. Понеже знам, че веднага ще си помислиш: "Че кога съм имала такъв стил?" бързам да добавя: именно за това говоря.
Поздравления за разказа! :)


Re: Добре дошла в моя ад
от rainy на 28.04.2016 @ 11:59:04
(Профил | Изпрати бележка)
Е как да не са сълзливи! Аз лично помня как ревах на един гълъб... :)
Изключителна е Ганка.

]


Re: Добре дошла в моя ад
от zebaitel на 28.04.2016 @ 12:20:00
(Профил | Изпрати бележка)
И аз го помня оня гълъб! Че и за един ъгъл ревах, че и за Райко, дето го псуваха, а после се оказа, че така викали някъде на слънцето!!!

]


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 28.04.2016 @ 18:10:56
(Профил | Изпрати бележка)
"Ъгъл" става за рев, но "Покажи се, Райко" е само за псуване.

]


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 28.04.2016 @ 18:09:51
(Профил | Изпрати бележка)
Горкият гълъб наистина си беше за ореваване.

]


Re: Добре дошла в моя ад
от joy_angels на 28.04.2016 @ 20:38:48
(Профил | Изпрати бележка)
Сълзливата си ти, и аз, но не и стилът :) Мдам.

]


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 28.04.2016 @ 18:08:54
(Профил | Изпрати бележка)
Всичко е от мързела, Джой. Романът иска да си седнеш на задника и да работиш, освен това през цялото време трябва да помниш имената на героите си. Сложна работа, но ти си го знаеш. :)

]


Re: Добре дошла в моя ад
от joy_angels на 28.04.2016 @ 20:41:00
(Профил | Изпрати бележка)
Това с имената си има решение, ще ти го кажа на ушенце :) Но за задника си права.
Като си помислиш обаче 20+ разказа по 5-6 страници са си половин роман и отгоре. А?

]


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 28.04.2016 @ 23:52:34
(Профил | Изпрати бележка)
Не съм аз човекът, който ще почне да спори с доцент по точни науки, освен това и доктор. :)

]


Re: Добре дошла в моя ад
от doktora на 27.04.2016 @ 20:48:02
(Профил | Изпрати бележка)
Жестоко, задъхано, изтормозено, но и със светлинка в тунела, писание, силно е, Ано, разтърсващо, и доста злободневно, съдби човешки, и по тежки случаи има..да, все пак лирическата ражда съвършеното момиче, не някакъв хибрид, сексуален, прости ми Боже!
Светли предпразнични страстни дни!
Док :)


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 28.04.2016 @ 18:11:30
(Профил | Изпрати бележка)
Старая се да не съм хомофоб.

]


Re: Добре дошла в моя ад
от mariq-desislava на 27.04.2016 @ 21:23:47
(Профил | Изпрати бележка)
След финала имах реалното чувство, че са ми направили лоботомия - ти си кралицата на катарзиса, момиче.:) И след като прочетеш нещо толкова богато на емоции, сякаш цял един живот е свършил.
Благодаря ти, че умееш да не оставяш равнодушен никого, докретал душевно цял, (криво-ляво) до завършеците ти.


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 28.04.2016 @ 18:12:13
(Профил | Изпрати бележка)
Лелее, ти ме изкарваш тих и бавен убиец.

]


Re: Добре дошла в моя ад
от Bockpece на 27.04.2016 @ 21:36:18
(Профил | Изпрати бележка)
Определено, и в предишния и в този разказ си различна от това, което съм чела преди от теб. Тази различност ми допада.

Поздрави!


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 28.04.2016 @ 18:12:58
(Профил | Изпрати бележка)
Човек се променя - независимо в коя посока.

]


Re: Добре дошла в моя ад
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 27.04.2016 @ 23:23:08
(Профил | Изпрати бележка)
Мислех си, че обемът на белите ми дробове не е толкова голям, че да поема въздух и да го издишам, докато чета убийствено хубавите ти истории! Но явно е! На един дъх прочетен разказ! Шапка ти свалям, Ганче! :-*


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 28.04.2016 @ 18:13:43
(Профил | Изпрати бележка)
Ти не си пушач, всичко ти е наред с белите дробове и обема им!

]


Re: Добре дошла в моя ад
от SEVERKA на 28.04.2016 @ 00:24:44
(Профил | Изпрати бележка)
Харесвам съвременния ти изказ, образните сравнения и афористичните изводи. Ще продължавам да те чета!
Щастие и успехи!


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 28.04.2016 @ 18:14:07
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти!

]


Re: Добре дошла в моя ад
от gitchka_gramatikova на 28.04.2016 @ 00:31:42
(Профил | Изпрати бележка)
Винаги интересна, задълбочена и оригинална постройка - прекрасен усет за детайлите и изпълнение. Особено много ми хареса финалът.
Поздрав!


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 28.04.2016 @ 18:15:09
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че ти харесва финалът, защото целият смисъл е в последното изречение.

]


Re: Добре дошла в моя ад
от rainy на 28.04.2016 @ 00:32:29
(Профил | Изпрати бележка)
Мисля казвала съм ти, че си гениална за мен... И не само за мен.


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 28.04.2016 @ 18:17:20
(Профил | Изпрати бележка)
Да, притежавам някои черти - разсеяност, никаква способност за ориентиране в пространството и безкрайна глупост по отношение на нещата от живота.

]


Re: Добре дошла в моя ад
от Marta на 28.04.2016 @ 10:09:52
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Четох го и не смея пак да го чета...само финала./ Като ангел прелетя :)


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 28.04.2016 @ 18:18:06
(Профил | Изпрати бележка)
Да не си луда да си го причиняваш пак! :) :) :)

]


Re: Добре дошла в моя ад
от daro на 28.04.2016 @ 13:14:56
(Профил | Изпрати бележка)
губим мъже като бащата на Иво - истинските мъже...

и пичове като безименната

Ганка... ти си имАне и Имане - благодаря!

...(.)


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 28.04.2016 @ 18:18:45
(Профил | Изпрати бележка)
Така е, Даро, пичовете са на изчезване.

]


Re: Добре дошла в моя ад
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 28.04.2016 @ 14:11:26
(Профил | Изпрати бележка)
И все пак любовта побеждава! Светли празници!


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 28.04.2016 @ 18:19:08
(Профил | Изпрати бележка)
Светли и на теб!

]


Re: Добре дошла в моя ад
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 28.04.2016 @ 18:34:56
(Профил | Изпрати бележка)
Настръхнах! Четох на един дъх. Думите ме водеха бързо, сякаш, за да разбера края. Удивена съм от начина ти на разказване. Кратки, точни, силни изречения. Въздействащи. Поздравявам те!
Светли празници!


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 05.05.2016 @ 15:31:09
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за отделеното време!

]


Re: Добре дошла в моя ад
от IGeorgieva на 29.04.2016 @ 00:23:06
(Профил | Изпрати бележка)
Браво!


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 05.05.2016 @ 15:31:32
(Профил | Изпрати бележка)
:)

]


Re: Добре дошла в моя ад
от kristi на 29.04.2016 @ 18:51:19
(Профил | Изпрати бележка)
Съвършенство, постигнато след нечовешки мазохизъм...

Силен разказ, Ано!

П!!!


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 05.05.2016 @ 15:32:07
(Профил | Изпрати бележка)
Да, мазохизъм си е.

]


Re: Добре дошла в моя ад
от Markoni55 на 07.05.2016 @ 16:19:20
(Профил | Изпрати бележка)
Понеже този път още в заглавието си подсказала, че няма да е нещо сантиментално-романтично признавам го заобиколих този разказа. Не ми стигна любопитство и сила да го прочета. Ама мога ли да ти устоя. Не устисках. На, прочетох го...и сега ще се чудя къде да си намеря място на мисълта. Виждам, че съвсем съм се сдала и трудно се преодолявам след такива разтърсващи текстове, като твоите. Като след убийствена доза кафе съм. Ама вече съм пристрастена към твоя стил/ имаш стил и престани да се дърпаш/. И те така. Отивам да преживявам...


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 07.05.2016 @ 22:16:26
(Профил | Изпрати бележка)
Обещавам заради теб и всички останали читатели, на които съм причинила душевен дискомфорт, да напиша не просто разказ, а цял сантиментален роман. :)

]


Re: Добре дошла в моя ад
от Markoni55 на 08.05.2016 @ 17:54:02
(Профил | Изпрати бележка)
Ами крайно време е. или поне да е в равни количества - розово- драма-романтизъм-крими....

]


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 09.05.2016 @ 22:47:51
(Профил | Изпрати бележка)
Е, това е прекалено амбициозна програма.

]


Re: Добре дошла в моя ад
от tearfly на 08.05.2016 @ 00:23:26
(Профил | Изпрати бележка)
Исках да кажа нещо различно от „настръхнах” и „плаках” – но не мога. Всеки ред ме стягаше за гърлото. Виртуозно конструиран трагизъм и възкресение!
Поклон пред таланта!


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 08.05.2016 @ 03:11:00
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за съпреживяването и отделеното време!

]


Re: Добре дошла в моя ад
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 13.05.2016 @ 14:56:30
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш ли кое ми "одраска очите" в разказа ти и се наложи да се връщам няколко пъти назад да препрочитам, преди още да съм стигнал края на разказа. Първо следното изречение: "Четвъртият етаж е. Ако се откопчи и скочи, има шанс да умре". То е вмъкнато по средата на монолога на Иво към главната ти героиня. Останах с впечатление, при пръв прочит, че това са негови думи, но после разбрах, че проблемът е пунктуационен и това са твои думи - на автора. Но, по-скоро, ме притесни изразът "шанс да умре", което според мен не се връзва с повествованието по-горе, където никъде не се споменава, че главната героиня е правила опит да се самоубива и търси всяка възможност да стори това.
И друго има да те питам, ама когото се видим очи в очи.
А-а, сетих се нещо. Как избра този град Тарагона, че изпрати там героинята си? Географски Тарагона е по-близо до България с какъвто и транспорт да тръгнеш до там: по суша, въздух и вода. Това го казвам, защото познавам добре местоположението на испанските градове и е абсурдно да ходиш "на майната си" в Мадрид и оттам да се връщаш в Тарагона.


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 13.05.2016 @ 16:35:05
(Профил | Изпрати бележка)
Винаги има първи път, когато изпитваш някакво желание - включително и да умреш. Изречението е на нов абзац, но тук не си личи. За момичето Испания е Мадрид - както за всички, които не са пътували дотам. Едва ли една тийнейджърка в състояние на огромен стрес и мъка ще тръгне да проучва кой е най-адекватният маршрут. Героинята действа изцяло под напора на емоциите, а не на разума - ако беше второто, изобщо нямаше да тръгне за Испания. Това пътуване е алегория на пълния саморазпад на личността - съжалявам, че не съм успяла да го напиша така, че да го схванеш.

]


Re: Добре дошла в моя ад
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 14.05.2016 @ 11:04:30
(Профил | Изпрати бележка)
Няма какво да ми се извиняваш, проблемът си е мой. Това са само мои доуточняващи въпроси.

]


Re: Добре дошла в моя ад
от anonimapokrifoff на 15.05.2016 @ 21:23:21
(Профил | Изпрати бележка)
Рядко проблемът е на читателя.

]