автор: FluBalu

Сълзата е метафора за време,
търкулнало смеха си като питка,
отгледана от шепа житно семе,
край бялото поле от маргаритки.

А семето е смисъл на живота,
от кал и пот до зърно изкласило
и стигнало до своята Голгота,
защото на човек ще дава сили.

Цветята са декорите в пиеса,
в която любовта е топла къща
и там не пада никога завеса,
додето има кой да ни прегръща.

И земният ни път е като хляба,
и две сълзи от радост го подслаждат.
Но питката търкулваме на сляпо.
Животът е метафора на жажда.

Цвета Иванова