автор: lubara

Село Черни Осъм се намира на 12 километра югоизточно от град Троян. Името му произлиза от това на река Черни Осъм, която извира в подножието на връх Левски или както също е известен връх Амбарица. Троянският балкан е един от най-красивите и ценни със своята флора и фауна части на Централна Стара планина. Над селото е разположен резерватът „Стенето”. В тази биосфера са дивите и непристъпни каньони на митичната златна река Куманица, изключителното разнообразие на редки и застрашени видове растения и животни, величествените природни феномени Райчова дупка, Птичата дупка, Водната пещера, Хайдушкото игрило, Кралимаркова дупка…
Старото име на селото е Колибито. По асфалтов път, на два километра след Троянския манастир навлизаме в главната улица, която е широка, чиста, с тротоари и къщи с цветни градини от двете й страни. Тук всеки трети дом предлага легла за почивка. За любителите на високия Балкан или за хората, дошли тук няколко дни извън градкия шум и суета. Спокойствие, чист въздух и прекрасна гледка към върховете Голям купен, Амбарица и връх Ботев. И просторен център, с малък парк, сградата на кметството и паметника на архимандрид хаджи Макарий – игумен на Троянския манастир в продължение на двадесет години, съратник на Дякона. В село Черни Осъм се намират Природонаучният музей и Етнографският музей, представляващ културно-историческото наследство на селото. Непременно ги посетете.
Но все пак нашият интерес е по-голям към Троянския манастир. Манастирът, трети по големина в България, е разположен живописно на брега на река Черни Осъм, до село Орешак, на десет километра от Троян. Основан е около 1600 г. от игумен Калистрат. Преданието говори за двамата монаси, дошли чак от Атон и трети монах, също от Света гора, който донася светинята на манастира, чудотворната икона на Богородица Троеручица, копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир. Този монах колкото пъти си тръгвал от манастира, иконата по незнайни пътища се връщала сама обратно. Така накрая той си заминал сам и оставил Троеручицата, при която от години миряните се молят за изцеление, здраве и житейски сполучия. Съборната църква е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от гр. Пещера. През 1847-1848 г. тя е покрита със стенописи от прочутия възрожденски майстор – Захари Зограф от Самоков, който оставя на северната стена в църквата ктиторски портрети и своя автопортрет. Пететажната манастирска кула със звънарница е дело на майстор Иван от село Млечево през 1866 г. Игуменът Арсений е бил участник в Априлското възстание. Троянският манастир е светата обител, в която е бил послушник и сегашният български патриарх Максим.
В началото на 19 век манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни и дори триетажни - нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл имало жилищно-отбранителна кула. Повечето от тези сгради били построени от Паисий, който след 1785 година бил игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на XVIII век на манастирския скит „Св. Николай Чудотворец", източно от манастира.
Това свято за българите място е привлекателно и за многобройните туристи, които се радват на природата, чистия въздух и произведенията на художествените занаяти, с които село Орешак е известно. Глинени съдове като кашпи, стомни, бардучета, саксии, всякакви изделия от дърво, резбовани пана и икони. Това го има във всяко магазинче около манастира.
И домашна троянска сливова ракия, сладка от саморасли диви плодове, боровинки, малини, къпини и дъхави горски ягоди.
Когато имате път натам, или когато искате да се насладите на чиста природа, да усетите силата на родолюбивия ни дух, който е съхранен през вековете, не се колебайте. Едно отклонение от магистралата, следва двадесетина километра и вече сте сякаш на друго, целебно място. Което ще ви зареди с патриотизъм, вяра в съхранените български ценности и положителна енергия за дълго време. Всички ние се нуждаем от това.

20.06.2009 Любомир Николов