 |  Има нещо счупено в живота -
стара люлка с цветове изтрити,
празна гара с пейка на перона,
до която свършват всички линии...
Вехта книга с жилки потъмнели,
жълти листи, избледнели ноти.
Мръсни плочи, срутени тунели,
под които се процежда грохот,
тесни коловози; тъжни релси.
В ниското им скачат сиви хора.
Влакове отникъде..., траверси
вече изтънели от умора.
Има нещо счупено... Нагоре
всичко е покрито с ситна пепел.
Даже да си феникс по природа,
ще засипе с тонове крилете ти.
Има нещо. Счупено... Защото
скачаш и привидно имаш избор.
Но дали наистина е твоят,
или ти самият си измислен ...?
Публикувано от BlackCat на 18.04.2016 @ 14:31:31
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 323 четения | оценка няма |
показвания 50634
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Счупено" | Вход | 6 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Счупено
от Markoni55 на 18.04.2016 @ 15:13:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Доста безнадеждно ми звучи. Не, нямам сили да го коментирам, не и днес. |
Re: Счупено
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.04.2016 @ 16:04:25
(Профил | Изпрати бележка) | | понякога се случва... да изглежда безнадеждно; за компенсация от натежаването - виж отговора ми към Elling :) |
]
Re: Счупено
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 18.04.2016 @ 15:18:09
(Профил | Изпрати бележка) | Счупено е, за това си права
и то накриво, безвъзвратно,
дори надежда малка не остава
по дългият ни път обратно
към стая със прозорци заковани
и шумове отдавна притъпени,
където в лед са мислите сковани
и радостите строго забранени... |
Re: Счупено
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.04.2016 @ 15:48:51
(Профил | Изпрати бележка) | надежда има... в мигове, когато
се виждаш по-голям от тъмнината си,
когато счупеното е декор, обрат е
в сюжета на живота, чист театър;
и вехтата ти самоличност се оттегли,
а ти си просто странна непознатост,
която не ловят с метал решетки,
тъй както не възпират вятъра
да скита волнокрило по небето;
а иначе - си прав - е безвъзвратно
и криво счупването; безутешно е.
:) |
]
Re: Счупено
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.07.2016 @ 01:40:18
(Профил | Изпрати бележка) | Не знам защо, но ми се струва,
че прекалено далеч е небето,
в дни сиви, когато самО боледува,
забравено някъде вляво сърцето... |
]
Re: Счупено
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.07.2016 @ 12:40:50
(Профил | Изпрати бележка) | Привикваме да мислим, че небето
е някъде нагоре и далече.
Когато твърде слабо в нас просветва
сърцето е зад облак или вечер е,
но вътре в нас, зад облачна завеса.
Заглъхнало, без цвят, недоизречено.
|
]
Re: Счупено
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 20.07.2016 @ 14:36:19
(Профил | Изпрати бележка) | Сърцето е наш доживотен затворник,
но пък от друга страна и ние, всъщност
сме негови и затова най-безотговорно
оправдаваме себе си с неговата същност... |
]
Re: Счупено
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 18.04.2016 @ 15:18:58
(Профил | Изпрати бележка) | Натъжи ме. Но, дори живота да е счупен, важното е през какво си преминал, докато стигнеш оная безнадеждно пуста гара, нали...?
А живота си е полово предавана болест с летален изход :( |
Re: Счупено
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.04.2016 @ 16:28:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Важно е, да, поне ми се иска да вярвам в това. :) |
]
Re: Счупено
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 18.04.2016 @ 17:36:15
(Профил | Изпрати бележка) | Измислена, пък виж как чудно пишеш,
решиш ли, люлката ще боядисаш,
ще залюлееш силно, ще задишаш,
сама от себе си навярно ще се слисаш.
И вехти книги можеш да прочиташ,
но пък и нови можеш да разтвориш,
и по пътечки над тунели да разчиташ
оттатък да преминеш, с риск да се озориш.
Ти можеш и по релсите да тичаш,
защото покрай тях е пълно с макове,
и те ти махат, махат за обичане,
пък ти поспри преди да тръгнат влакове.
Поискаш ли през пепелта ще литнеш,
и не е нужно да си на земята,
достатъчно е да си жив, кръвта ще кипне,
тогова няма пречка, лесно е с крилата.
По-мъдрите са казали, че счупеното носи щастие,
най-важно е да търсиш и тогава ще намираш,
урок житейски си е всяко препятствие,
животът затова е, вечно да ни провокира :))))))
|
Re: Счупено
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.04.2016 @ 18:23:27
(Профил | Изпрати бележка) | их, направо ме засрами ... поруменях даже: хем хубаво, хем умно речено
(я тичай да го публикуваш ;))
----
но пък аз съм твърдоглава... :)
Измислена съм... Някой друг изписва
тъй ред по ред живота ми, извайва
- изкусен сценарист - във мене липсите
(или удобно ми е тъй да се окайвам :)
Аз вехти книги вече не отварям,
ни нови даже, няма нищо ново
под слънцето; отвътре ме изгаря
досадата - невидима отрова...
От хълмове с тунели се озорвам,
тъй вярно ;) Стягат ме краката.
Виж, да поседна в ниското по мога,
особено да зяпам разни макове ;)
С крила да литна няма да е лесно.
По-къси са отколкото товара
на раменете ми; опитвам с разни песни
до покрива поне да го докарам.
Та, виждаш, обстановката е ясна.
Да търсиш не е лошо де, разбира се.
Обаче в клас аз се държа ужасно...
В училището пак ще презаписвам. |
]
Re: Счупено
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 18.04.2016 @ 18:33:18
(Профил | Изпрати бележка) | Какво пък, ще повториш някой клас,
голяма работа, повтарянето затвърждава,
чети след мен и повтори на глас:
аз вярвам в себе си, животът продължава ;р))))))))))))
|
]
Re: Счупено
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.04.2016 @ 01:57:28
(Профил | Изпрати бележка) | Хей, somebody, хайде, стига ;)
Остави жената да почине,
ти написа тука цяла книга,
в горен клас кога ще мине,
щом я занимаваш с макове?
Той, животът ни така върви -
идват и си заминават влакове,
и сърцето ни понякога кърви...
Но дори и в сивите реалности,
в пълният и лепкав мрак,
сред камарите с баналности
погледът ни спира цъфнал мак :)
Извинявайте и двете, ама пак не се стърпях и внезапно тука се наврях :)
Почнах смешно, после стана тъжно, но пък колко оптимистично и нетипично за мен го завърших, а? |
]
Re: Счупено
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.04.2016 @ 15:36:19
(Профил | Изпрати бележка) | (Сте чудесни, ако не знаете :)
Добре де, явно ще повтарям
- то затвърждава или затъпява, м ? ;) -
усърдно всяка сутрин преговарям
животът ми как продължавал.
*
Тъгата занимание самотно е...
Когато си излязъл на дъската
в училището строго на живота
е хубаво в беда да ти подсказват:)
И хубаво е тези чудни макове
(отмествам крак от острите скали)
дори и черните си мракове
да има със кого да споделиш. |
]
Re: Счупено
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.04.2016 @ 17:14:03
(Профил | Изпрати бележка) | Сме и двамата чудесни?
Не! Е чудесна само тя :))
и певци за нея пишат песни -
най-прекрасната Катя :))))))))))
|
]
Re: Счупено
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 19.04.2016 @ 19:09:39
(Профил | Изпрати бележка) | Не ме засрамвайте сега,
че пламнах като мак в ръжта.
Чудесно всички се посмяхме,
едва ли много поумняхме,
но тук е толкова приятно,
със влака връщам се обратно :)))))))))) |
]
Re: Счупено
от elsion (negesta@gmail.com) на 25.04.2016 @ 12:14:05
(Профил | Изпрати бележка) | забравих да благодаря
за твоето присъствие красиво,
за всичките букети от цветя
и стихове
- на гарата сега сме по-щастливи :)
преди да хванем следващия влак...
(така де, практическа полза от стихоплетството трябва да има...)
|
]
Re: Счупено
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 19.04.2016 @ 19:04:31
(Профил | Изпрати бележка) | Да седнем да броиме влакове,
набрали сме си стръкове синчец
и снопче пламнало със макове,
открит урок: ще сплитаме венец :))))))))
Дъската черна да почака,
с цетя ще махаме на влака :)))))))) |
]
Re: Счупено
от yoro на 18.04.2016 @ 19:58:26
(Профил | Изпрати бележка) | Животът е протъркана играчка,
с която се развличат боговете,
а всяка радост скъпо се заплаща
под грохотът свиреп на световете,
а хората са малки вуду кукли
с привидно важна и значима роля
надупчени им сърца, крилете счупени
са белезите от измислената воля!
Не би следвало да ни натъжават и да отбягваме такива теми, те са част от всичко. Животът е един и същ, независимо от сезона и слънцестоенето. А и всеки носи товара си. "Не съди никого преди да си ходил с мокасините му половин луна. " Индианска пословица. Много ми хареса, elsion!
|
Re: Счупено
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.04.2016 @ 15:41:08
(Профил | Изпрати бележка) | А може би животът е игра, в която
самите богове са се изгубили...
Където неразумно са повярвали,
че са чупливи малки вуду кукли.
(понякога се питам за незримото
- дали не е потънало в забрава,
във вечен сън селение магично,
от дългата си леност полудяло...,
а видимото да е само мнима истина)
... Разбираемо е да ни натъжава темата, приемам и това... Човек се ужасява от собствената си тленност.
Благодаря за съпреживяното, yoro :) |
]
Re: Счупено
от rady на 18.04.2016 @ 23:09:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Счупено е миналото ни...И след като е така, нямаме избор, аз така го разбирам. Не сме измислени, но за да оцеляваме, налага се да измисляме... Много ми хареса, макар че ме запрати надолу в дълбокото. |
Re: Счупено
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.04.2016 @ 15:47:15
(Профил | Изпрати бележка) | надолу в дълбокото понякога е хубаво, ако разбира се имаш водолазен костюм :)
за миналото - имам чуството, че каквото и да прави човек, миналото се е случило по определен план, сякаш невидима ръка го е водила към всички пресечни точки; всъщност - всичко "регистрирано" е минало, дори минутата малко преди тази ... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 829
ХуЛитери: 7
Всичко: 836
Онлайн сега:
