автор: lamb

Слънцето радостно се показа иззад начумерения облак.То винаги се показва, дори и след най-страшната буря. С нетърпение очакваше да види своите приятели-цветята.
Толкова много искаше да ги види,да ги окуражи,да им покаже,че не ги е забравило.Очуканите от градушката цветя сякаш се родиха за нов живот,заредени от топлата слънчева любов.През цялото време те знаеха,че когато всичко свърши отново щяха да Го видят.Отново щяха да почустват ласките му,дори и по време на бурята сякаш усещаха могъщото му присъствие.Бяха убедени,че топлите му лъчи ще успокоят и заздравят раните от кубчетата лед.Само тази мисъл ги крепеше през цялото време.Защото те знаеха-дори и след най-страшната буря отново изгрява слънце.