автор: VladKo

Нарядно ръси есенен дъждец
балтони сиви, бежови бомбета.
Към спирката ти бързаш отдалеч
през мокри тротоари и павета.

Дървета с голи клони околвръст,
зад тях сивей замислено небето.
Край теб с чадъри бързат мъж след мъж,
и те на работа поели. Ето,

опръсканият автобус е тук,
препълнен както винаги, с което
отдавна вече свикнал си, затуй
продупчваш както винаги билета,

заставаш до студеното стъкло.
По него водна струйка се изцежда,
размива хора, къщи. Свел чело,
задачите за днес наум изреждаш.