Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 447
ХуЛитери: 0
Всичко: 447

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКонцертът
раздел: Разкази
автор: mamontovo_dyrvo

Толкова шибана привечер и старите хора не помнеха. Бахти небето. Беше спуснало черния си алаброс досами комините на сградите. Ако тия, дето бързаха за концерта на „Великите италианци” вдигнеха нагоре още неразтворените си чадъри, сигурно щяха да пробият чернилката и да рукне мастилен дъжд.
И мамка му, никъде не се забелязваше поне един коминочиистач, ей така, да се отъркаш за кадем, дето викат ходжите. Сякаш бяха наскачали в околните комини. В замяна на това, някой беше амнистирал всички черни котки на света. И центърът около събитието бъкаше от катранените твари. Просто се мотаеха наоколо и пресичаха пътя на всеки понесъл се да чуе своите любимци. Тълпата беше шумна, шарена и суеверна. Едни се въртяха три пъти в кръг, други храчеха през рамо, трети чертаеха кръстове с бомбетата на пътъците си. Много се върнаха назад, за да заобиколят черните пущини. В резултат на което закъсняха ужасно... Въпреки всички чернопрокобни белези, местата в дворцовата зала се запълваха бързо.
От двата края на дългия гранитен коридор, един срещу друг се движеха с котешки стъпки две фигури. Много си приличаха по цвета на кожата. Бяха с по-мургав цвят от местното население. И с мустаци. Изглеждаха малко злокобно в сивите си, незабележими дрехи. Те бавно напредваха към целта си – препълнената зала. Единият носеше букет бели рози, а другият държеше бозавия си билет в ръка. Първия беше по-разсеян, току се бутваше тук таме в някой зрител, а вторият внимателно избягваше да се докосва до когото и да било, сякаш го беше гнус от всичко което се движи. Очите и на двамата светеха някак фанатично и от време на време се блещеха нагоре, като че търсеха подкрепа свише. Нямаше начин да не се срещнат и когато го направиха просто се сблъскаха. Извиниха се един на друг като непознати английски джентълмени и се подминаха. Уж всеки по пътя си, а всъщност...
След секунди телефон сто и дванадесет инкасира две обаждания – дамско и мъжко. И реагира светкавично както никога. Колелата на репресивната машина се завъртяха мълниеносно и безпощадно. Пред очите на смаяните зрители се проведоха две зрелищни акции. Черни, качулати командоси вещо, но грубо повалиха мургавия фанатик с билета в ръка и му нахлузиха гривните от неръждаема стомана. На метри от тях бодигардовете охраняващи концерта изтъркаляха мургавелкото с букета и също защракаха ръцете му на гърба.
Настана тишина. Шефът на командосите ужасено гледаше натъпкания с взрив пояс опасващ скърцащият със зъби терорист, който се озърташе удивено наоколо. Другите също припряно търсеха липсващото дистанционното детониращо устройство...
Което се оказа в букета на поваления от охраната ром. Заедно с един портфейл, сребриста дамска чантичка с две златни гривни и отделно три смачкани на топка банкноти по петдесет кинта. Именно притежателката на чантичката го беше забелязала и беше позвънила където трябва...
Концертът се отложи за следващата вечер.
На срещата при Президента на републиката джебчията Фазли Фазлиев, известен на органите още като Джулианото, се чувстваше неудобно. Знаеше, че беше спасил стотици зрители от сигурна смърт. Та нали той позвъни на спешния телефон. Защото, когато сви онова тъпо дистанционно усети бомбата около кръста на балъка. И все пак десетте бона в пликчето с герба го довършиха... Имало господ на този свят... И президент. И оная църна гад, дето му пресече пътя. Малиии... за малко да се върне... Нямаше от къде да знае, че някога великият Граучо Маркс* беше казал – „ако една черна котка мине пътя ти, значи животното отива някъде”...
-------------------------------------------------------------------------------------------
* Граучо Маркс – американски комик, телевизионна и кино звезда


Публикувано от BlackCat на 17.04.2016 @ 08:55:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   mamontovo_dyrvo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 05:56:15 часа

добави твой текст
"Концертът" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Концертът
от kristi на 17.04.2016 @ 14:07:11
(Профил | Изпрати бележка)
Харесва ми този начин на писане – пъзел, който се нарежда накрая.
Хубав кратък разказ! Тази форма е трудна и изисква умения, които ти притежаваш.

Поздравления, дърво мамонтово!


Re: Концертът
от mamontovo_dyrvo на 18.04.2016 @ 11:13:31
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти! мапоследък неще ме тегли към криминалета и разни подобни

]


Re: Концертът
от rady на 17.04.2016 @ 23:00:06
(Профил | Изпрати бележка)
Винаги успяваш да ме заинтригуваш! Съвсем актуално разказче, с готин финал! Трябва, изглежда да свикваме с такива сюжети... :)))


Re: Концертът
от mamontovo_dyrvo на 18.04.2016 @ 11:14:20
(Профил | Изпрати бележка)
Прав си за съжаление. Де да бяха толкова прости нещата...

]


Re: Концертът
от Breeze на 16.08.2016 @ 20:38:51
(Профил | Изпрати бележка)
Стил!!!!!! Неповторим стил!!!!!!! Аплодисменти!


Re: Концертът
от mamontovo_dyrvo на 16.10.2016 @ 18:43:32
(Профил | Изпрати бележка)
Ей, Бриз! Не ме възгордявай, гълъбице!

]


Re: Концертът
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 20.11.2016 @ 14:36:09
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Чудесен стил, ирония, драматизъм и още нещо. Хареса ми. Поздрав!


Re: Концертът
от mamontovo_dyrvo на 21.11.2016 @ 23:15:37
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Ина! Харесва ми да пиша криминалета...

]


Re: Концертът
от LATINKA-ZLATNA на 22.11.2016 @ 00:05:40
(Профил | Изпрати бележка)
Харесах, mamontovo_dyrvo!


Re: Концертът
от mamontovo_dyrvo на 29.03.2018 @ 10:49:34
(Профил | Изпрати бележка)
Когато си на някой тъп концерт ти идват такива идеи в главата...

]