Ден N-ти след записа: Парите свършиха. Започва великото прочистване на организма. Ставам философ.
Ден N+1: Пари няма, но секс има. Ровим в прахосмукачката за монети. Не за ядене. За джин и презервативи.
Ден N+2: Пералнята умира. Умираме и ние. Поне ходехме гладни, но чисти. Сексът става проблем.
Ден N+3: Хладилникът ритва петалата. Не че имаше нещо в него. Проблемът е в липсата на лед...
Ден N+4: Няма храна => няма прах => няма монети за джин. Няма телевизия. Няма интернет => не са платени. Има даскало. Да живее каменната ера. Можем да пеем на площада. Ще ни платят, за да спрем...
Ден N+5: Бе какъв е телефонът за помощи за гладните сомалийчета? Яааа, това биричка ли е, човек?
Ден N+6: Боже, кафе! Преподавателите имали безплатен автомат... Ближа го, за да има за по-дълго. Свършва. Нареждам се небрежно отново... Бе тия даскали не ядат ли, та не са им направили автомат за сандвичи?
Ден N+7: Остават няколко мършави часа до самолета. Броя секундите... Не заради носталгията, заради сандвича бе!
P.S. Отивам да убия майка ми за този текст...
:)
2010 г.