автор: pastirka

Днес южнякът се жени за моята пролет във бяло
и надига задравица слънцето - първи сватбар.
Пролетила трева ще изкъпе с роса засияла
на невестата плахите стъпки до брачен олтар.

И с цветчета обрядни, подарък от бялата вишна,
ще бродира по шлейфа на булката пъргав кълвач
и небе, онемяло в дъга от любов, ще въздиша
след гръмовния тътен на тъпан в априлския здрач.

Ще ситни на буенек прекрасната булка, в косите
със венец от разцъфнали вишневи клонки и страст
и южнякът жених ще целува с дъха си очите и,
а когато полегнат те в своето ложе зад храст,

ще запее земята магичната вишнева песен
на дървета, пияни от бели надежди и зов.
И тогава денят, с благослов сам погача замесил,
ще повярва: за пролетна сватба е вече готов.