автор: ivliter

…
Нима са дните ми слепци,
нима не виждат накъде ме водят?
Не чуват ли как бездната под мене диша
с дъха на сянката дълбока?

…
На тънката постеля
на миналото си лежа –
тревата на надеждата
под мене няма как да израсте.

…
И днес до мене гладно пладнето ми спря –
в торбата на сърцето ми се взира
с надежда да открие къшей хляб,
но аз на птиците излишъка си натроших.

…
Когато мислите ми буренясат
и плевели поникнат в тях
се питам аз дали ще може
да се намери препарат за тях.