автор: gringo

На всички приятели от сайта,
на неговия всеотдаен екип
и на всички, оставили на страниците му
частица от душата си!


Случайно „Хулите „ открих
и на шега изпратих стих,
получих ласкав коментар
и бях аз по-щастлив от цар.

Защо не пратя, рекох, пак
и… пак бе коментарът як –
аз самочувствие добих
и заизпращах стих след стих.

Омега, Гринго, Архилох
и друг бях... Кой – не помня, ох,
ала под всеки псевдоним
изпращах искрен стих без грим.

Дали той струва или не,
не знам! Повдигам рамене,
но знам, че в сайта туй орле,
стихът ми, придоби криле.

Но мрак припадна, екна гръм,
извряка грозен таласъм
и неподвластна на молби
гнездото буря зла разби.

Приятели, къде сега
с вас ще споделяме тъга,
надежди, пориви, мечти?!
Къде стихът ни ще лети?!

И с кой?! Не знам, не знам…не знам…
Руши се общият ни храм
и сетен – върху свят олтар,
лъщят два сребърника… дар.