автор: leni

Това сякаш е нов ритъм на сърцето.
Клавир в хрилете.
А, е толкова тихо в бас-а .
Това го може само импровизацията- четири ноти и един матрак.
Стъпвам на пръсти,
да не събудя времето, което нямам да се изгубя.
Броя акорди.
Вечерям в един ауфтакт.
Така се сменят сезони.
Вдигам платна да уловя думите.
Припевът е болезнен.
Живея на мост - минавам по посоките, които помня.....
И се примирявам само да те чувствам.