 |  Изгаряйте! Дори зелени,
четете винаги на глас
"неясните" произведения
на гениите преди вас!
Иван Динков "Диалог"
Все по-тихо живеем.
И все по наум.
Да се смеем не смеем -
да не вдигаме шум!
Да не ни набележат,
да не ни заклеймят,
нечий мерник прилежен
да не ни хване в гръб.
С жаден крясък се раждаме,
с вик за този живот.
Да сме тихи насаждат ни
със равнинен подход.
И натъпкват ни здраво
във умерен калъп
и ни шъткат и равнис -
извисиш ли глас - шшшшшшшт!
А не си ли еднакъв -
в мише сиво и тон,
ставаш лош, непонятен,
неприятен за фон.
Предпазливо живеем.
Шепнем и си мълчим.
Не държим, не умеем
ярко да изгорим.
Ярко да се разказваме,
някой да заслепим.
Да сме себе си, някак
днес да се заявим.
Равни, сиви, непразнични,
(как без ах! и без джаз?)
Хей, мъждукащи лампички,
да живеем на глас.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Живот на глас" | Вход | 10 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Живот на глас
от dandan на 11.04.2016 @ 12:21:10
(Профил | Изпрати бележка) | Ярко стихотворение - нямам как да не се вгледа човек в себе си и да припали забравени лампички.
Благодаря, Марта! |
Re: Живот на глас
от Marta на 12.04.2016 @ 22:12:42
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Реплика, Дани. Като луната - предпочитам да светя с отразена светлина, отколкото изобщо да не светя. Този път Иван Динков е слънцето. Имаме такива големи автори!
Аз ти благодаря, грациозна орхидея! :) |
]
Re: Живот на глас
от elsion (negesta@gmail.com) на 23.04.2016 @ 21:55:43
(Профил | Изпрати бележка) | | екзистенциално, напомнящо, събуждащо... |
]
Re: Живот на глас
от GiminiBiliBob на 23.04.2016 @ 15:37:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Ах, че прекрасно, Марта! Много, много ми хареса и е толкова вярно! |
]
Re: Живот на глас
от Marisiema на 28.03.2016 @ 11:39:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Да живеем, Марта, съгласна съм! Поздрави! |
]
Re: Живот на глас
от zebaitel на 28.03.2016 @ 13:53:43
(Профил | Изпрати бележка) | Мартичка, не искам да ти оспамя хубавия стих, но толкова ми напомни Висоцки, че не можах да се въздържа! Поздравявам те! Много ми хареса!
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=128164&mode=&order=0&thold=0
|
Re: Живот на глас
от Marta на 28.03.2016 @ 15:55:09
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Живе, много е хубаво! Захарна рубашка :) ...не ми е даден глас... Не знам дали съм слушала песента, ще я потърся. Отдавна не съм слушала Висоцки. Напоследък слушам един зевзек - Семен Слепаков. Тези дни ми попадна стихотворението на Иван ДИнков, сигурно не е за пръв път, но това "живейте на глас" ми се завъртя и не ме остави, докато не се написа стихотворението, затова е с мотото, което го извика.
за усмивка - https://www.youtube.com/watch?v=rmBkGRGQSJw
:) |
]
Re: Живот на глас
от somebody на 28.03.2016 @ 14:03:27
(Профил | Изпрати бележка) | Аз пък имам надежда
във гласа на децата ни,
те отрано проглеждат,
търсят смело правата си.
Днес децата ни будни,
знаят си свободата,
цветни, млади и луди,
бъдеще на страната ни.
Те, по-силното нас,
дали сме им крилата,
те не шепнат, със глас
изкрещават нещата ;))))))) |
Re: Живот на глас
от Marta на 28.03.2016 @ 15:47:28
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Да, тиквичке.
Също имам надежда,
както все по-мълча,
възпитавам, изглежда,
гласовити деца.
Нека са такива изискващи и заявяващи себе си на глас :) |
]
Re: Живот на глас
от daro на 28.03.2016 @ 16:30:38
(Профил | Изпрати бележка) | Доре, не знам колко е уместно... не е ли губене на енергия да отправяш апел към
"мъждукащи лампички", когато те не признават и съответно не искат да проумеят, да
да разгадават, да вникват в даровете на мирозданието - вертикален гръбнак, ръка, ларикс...
как да живеят на глас,
когато ехото от крясъци
писъци
и вой
са бясно изкушаващи
в царството на Хадес
Благодаря, че ни припомни за едно величие - Иван Динков... който с гласа си, чрез честните си стихове, свали МАСКИте на посредствеността и лицемерието!
"Стих, който иска да няма двойници, той не играе двойни игри..."
...(.) |
Re: Живот на глас
от Marta на 28.03.2016 @ 16:40:19
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | | Даро, аз не се дистанцирам...Имам такива лампички пред очите си, за Тодоровден пак получих, вероятно и те ме побутнаха :)) Малки и свързани - гирляндени, те всички са заедно и присвяткат, мъждукат...свързани сме, искаме или не, веригата, нишката, гирляндата ни е обща/ на глас - по-цветно, по-искрящо, по-ярко...По-весело. Този живот ни е подарък, да му се радваме - в този смисъл. Аз поне опитвам :) |
]
Re: Живот на глас
от daro на 29.03.2016 @ 09:33:27
(Профил | Изпрати бележка) | разбирам за какво ми споделяш, Доре, но светлината е горивото на душата - с
полусенки, с късите вълни на екоти само се "мъждука" - следователно, неизбежно е
отглеждането на гирляндите неразделно от личните ни сантименти
всъщност променят ли се хората?! - "давам думата" на любимия ни Иван Динков:
"Всъщност променят се хората -
никого
вече не стряска човешкия език.
Ние умираме -
ние,
които викаме,
там -
върху собствения си език."
/от МЕМОРИАЛ/
...(.) |
]
Re: Живот на глас
от Marta на 29.03.2016 @ 10:34:18
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Много дълга тема. Хората и човекът. Имам лични наблюдения и опит, който споделям...Винаги съм вярвала и все още вярвам, че хората се променят. Много по-лесно е да промениш множество хора, отколкото един-единствен човек, убедена съм, опитвала съм. Промяна в човека може да настъпи единствено и ако той го пожелае, никой не може да му я направи, да му я даде...както и щастието. Не идва отвън, нищо материално не може да те направи щастлив, това са заблуди и огромен глад, който не може да бъде заситен с нищо...оттам погубваща алчност :( Човек се променя, ако чете, ако пътува, ако учи...а колко хубаво и трите, и трите;))
Много хубаво го е казал Иван Динков, вярно и като всяка истина - тъжно...и все пак за точка и аз да възкликна така - светлина, повече светлина! :) |
]
Re: Живот на глас
от Ufff на 04.04.2016 @ 15:32:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, че пишеш такива неща! |
]
]
Re: Живот на глас
от Marta на 05.04.2016 @ 08:14:05
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | | Ех, Гале! Променя се този свят...все едно общата ни къща от детството ще събарят :(Ще ни липсва мястото, ние все ще кръстосваме пътища,поне из виртуала - надявам се и вярвам! {} |
]
]
Re: Живот на глас
от Marta на 11.04.2016 @ 07:57:05
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | | Радвам се, че сте наоколо - толкова енергични, борбени и неотстъпчиви слънчеви бури и завъртате във вихъра си и такива костенурки като мен...Прегръдки и благодаря за доверието! |
]
Re: Живот на глас
от Meiia на 05.04.2016 @ 12:13:42
(Профил | Изпрати бележка) | Когато за пръв път го прочетох набързо, си казах че това не е твоето типично мечтателско писане, а е предупредително, разбудително, гневно даже! И се зарадвах да те видя и такава!
Днес като го чета, след претъжната новина за Сайта, ми звучи съвсем актуално за случая. Ей това "извисиш ли глас - шшшшшшшт!" така е на място, че изтръпнах от изводите!
Дано поне стиховете останат! А и да останат, общуването, живеенето на глас няма да го има. Ще се разпилее тази енергия, за да се изяви някъде наново, но .. не съм сигурна, че ще е приемствено на хубавото, което се случи тук.
"Хей, мъждукащи лампички"...
Това чета като "все още светим" или като.."хей, почти се провалихме".
Отмина времето на "Ярко да се разказваме, някой да заслепим.", така ли?!
Или го отмениха...
Благодаря за стихотворението!
|
Re: Живот на глас
от Marta на 10.04.2016 @ 08:08:56
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Нетипично :) Пуснала съм малко пара. Животът често ти крещи - "Млъкни!" Тогава пък почваш да пишеш и/или други там успоредни тихи занимания, за да не изтрещиш съвсем.
Е, със сайта се случват много бързо промени, което е някак крещящо зелено ;))) На рози! Ароматни:)
Почти, Мей, почти! Понякога пръстите допират дънотот и се оттласкваш. Абе ние си пишем, чат-пат се разказваме, пък за яркото - колкото ;) |
]
Re: Живот на глас
от rosy88 на 05.04.2016 @ 12:36:12
(Профил | Изпрати бележка) | Мартичка, като топка на гърлото ми заседна, чувството докато четях стиха ти:
" А не си ли еднакъв -
в мише сиво и тон,
ставаш лош, непонятен,
неприятен за фон."
Хилядите "възпитателни" : "Млъкни, не повишаваш тон, не се смей така силно, не можеш да излезеш навън облечена по този начин, не отговаряй на възрастните, тази дума я няма в речника, така не е прилично да се говори, това не е хубаво да се мисли,какво точно си нарисувала, дърветата не докосват слънцето с клоните си, кокичето и розата не цъфтят по едно и също време, принцесите се имат ръце, а не цветя вместо тях...."
Ето как стигаме до калъпа, влизаме в кутията , на която поставят стандартен номер и вече сме готови за консумация от системата.
Ееее, да ама не:))))
Нали няма нужда да ти казвам колко много ми хареса творението ти! |
Re: Живот на глас
от Marta на 11.04.2016 @ 07:47:06
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | | Много ми е било трудно да се подравнявам още от детската градина, просто си бях едно камилско птиче. Много послушно, разбира се, тихо, но стърчащо отвсякъде. Калъпа и етикетирането винаги всячески съм избягвала, доколкото ми е било по силите. Трудничко е да си без етикет в този надписан и подреден по полиците свят :) Благодаря, Роси! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 508
ХуЛитери: 4
Всичко: 512
Онлайн сега:
