Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: HoracioBwo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14157

Онлайн са:
Анонимни: 315
ХуЛитери: 0
Всичко: 315

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДа нахраниш кучетата
раздел: Разкази
автор: CheGuevara

Лила прехвърли тежката торба от дясната в лявата ръка и внимателно нагази в избуялата от пролетните дъждове трева. Всичко беше сипала в пластмасови кутии, но и през здравите капачки се носеше сладкото ухание на прясно сварено пилешко...
Те бяха там, под ореха, както винаги. Чакаха я. Апетитната миризма вече гъделичкаше чувствителните им нослета, но не бързаха. Удължаването на момента до срещата си имаше своеобразно очарование и за нея, и за тях...
Лила се добра до пейката под ореха, въздъхна и се отпусна тежко на нея. Прогнилите дъски изскърцаха весело. Една любопитна сврака, усетила предстоящия пир, плахо се приближи на безопасно разстояние – току-виж остане нещо и за нея...
Скоро паничките бяха напълнени и Лила плесна с ръце. Четириногите й приятели скъсиха дистанцията и въздухът се изпълни със звуци, които й говореха толкова много – благодарност, радост, обич, която не може да се измери с думи...
Изпъна напред уморените си крака и притвори очи. Това бяха най-светлите мигове от деня й.
Лила нямаше късмет с мъжете, които беше обичала.
Съпругът й беше невероятен красавец, същински Стефан Данаилов на млади години. Красив и затова толкова неверен. Не се криеше и това още повече я огорчаваше и засрамваше. Целият град знаеше за похожденията му и така той отхапа едно голямо парче от наранената й душа – лиши я от достойнство.
А душата й жадуваше внимание и обич. Така се появи един съсед. Дребен и невзрачен на пръв поглед, но обладан от непреодолим Наполеонов комплекс. Беше си поставил задачата да натрие носа на красавеца а ла Стефан Данаилов и да му отнеме съпругата. Ухажваше я хитро, премерено – от нежно-гальовно до садистично-хладно...Това първо я ласкаеше, държеше я винаги нащрек да не го загуби, но постепенно уби самочувствието й. Разведе се заради него, а той се ожени за една детска учителка и това беше поредния удар за нея. И той отхапа едно парче от душата й.
Тогава се появи младокът. Много, много по-млад от нея. Разведен, Гледаше я влюбено, говореше й такива красиви думи, че тя повярва – той ще излекува раните й. Но и в него се излъга – оказа се обикновен използвач, поблазнен от имотите й и парите на сина й. Той отхапа най-голямо парче от душата й – лиши я от вярата в любовта изобщо.
Така Лила зачеркна завинаги мъжете от живота си. Затвори се в себе си, остана насаме с разпокъсана от мъжете-кучета душа. Без надежда, без вяра...Чувстваше се оглозгана до кокал и непотребна дори за себе си...
Но Бог си знае работата!
В една мразовита ранна утрин, бързайки да не закъснее за работа, Лила се подхлъзна лошо и се озова просната на леда, без да може да помръдне. Беше много рано и нямаше жива душа наоколо. Нямаше кой да й подаде ръка, да я изправи...Заплака и сълзите се смръзваха върху посинелите й скули...
Тогава една огромна рошава сянка се приближи към нея. Беше от онези кротки кучета и маркирани уши. Близна я по ръката. Сякаш искаше да й каже :“Не се бой, аз ще те пазя докато дойде някой да и помогне!...“ После се сви до нея и Лила скоро усети топлината на четириногия си спасител. Така я намериха съседите.
Тя никога не забрави тази случка.
И нещо се преобрази в душата й. Едно непознато чувство внесе най-после мир и хармония в изранената й душа.
Всеки ден, след работа тя идваше тук с храна за своите неми, четириноги приятели. Сядаше на пейката под ореха и мислите й, светли и спокойни, пърхаха нагоре, към короната дървото, извисено към Бога...
Лила не беше чела мисълта на гениалния Чарли Чаплин, че който храни бездомните животни, всъщност храни душата си...
Но може би Бог й беше посочил верния път...

Ружа Велчева


Публикувано от viatarna на 23.03.2016 @ 23:55:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   CheGuevara

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1083 четения | оценка 5

показвания 28378
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Да нахраниш кучетата" | Вход | 5 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Да нахраниш кучетата
от somebody на 24.03.2016 @ 11:52:01
(Профил | Изпрати бележка)
Разказ, в който хората отхапват, а кучетата хранят душата. Тъжно и размишляващо, но и осъзнато заради това, че хармонията има най-различни форми. Важното е всеки да я открие за себе си.


Re: Да нахраниш кучетата
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 24.03.2016 @ 12:06:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Правилно си разбрал/а посланието на разказа ми...Благодаря ти!...Да се нарекат мъжете кучета е обида не за тях, а за кучетата!...
Тъжна, но истинска история!...

]


Re: Да нахраниш кучетата
от zaltia на 24.03.2016 @ 14:44:20
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Ружа!!!
Докосващ тънката струна на душата разказ си написала отново...
Поздрави от Ру, Хейда и от мен разбира се!!!


Re: Да нахраниш кучетата
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 24.03.2016 @ 18:48:05
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Благодаря ти, Краси!...
Като грейне слънчицето, ще ме заведеш пак да видя четириногите си приятелки!...

]


Re: Да нахраниш кучетата
от shrike на 27.03.2016 @ 13:35:14
(Профил | Изпрати бележка)
Нямат изхранване пусти души. Кървави залъци, нахапани, накълвани, хвърлени по безименни улици, погълнати и заседнали насред нищото. Отивам при конете аз. Правят топло. Събират.

Хубав разказ. Много.


Re: Да нахраниш кучетата
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 27.03.2016 @ 14:06:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Благодаря ти!...И аз обичам конете! Наравно с кучетата!!! Благородни и верни животни, по-верни от хората даже...Има един великолепен филм с Ричард Гиър "Хачико", по действителна история...Колкото пъти го гледам, толкова пъти плача от сърце...

Радвам се, че моят разказ те е докоснал!...
Светла неделя ти пожелавам!

]


Re: Да нахраниш кучетата
от sia на 04.06.2016 @ 15:57:26
(Профил | Изпрати бележка)
Докосващ разказ! Не просто защото много обичам животните
и най-вече кучетата.
Хората трябва да разберат, че не са господари...
и да се научат да се отнасят с другите животи подобаващо.
А за мъжете - дълга тема... във всички случаи кучетата са
благодарни, за разлика от много от тях... :)


Re: Да нахраниш кучетата
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 04.06.2016 @ 17:57:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Така е, Сия!...Кучетата помнят този, който им е сторил добро, а хората-често забравят...
Благодаря ти, че се отби и прочете!
Поздрави от Велико Търново!
Ружа

]


Re: Да нахраниш кучетата
от sia на 08.06.2016 @ 21:13:41
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! Поздрави, отдавна не бях влизала,
радвам се, че прочетох!

]


Re: Да нахраниш кучетата
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 09.06.2016 @ 06:30:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Прочетох някои от твоите есета!...Жалко, че досега не съм попадала на тях!...Много проникновени разсъждение!...Радвам се, че ги открих!...Бих се радвала да си поговорим на живо!...

]


Re: Да нахраниш кучетата
от sia на 22.06.2016 @ 21:10:01
(Профил | Изпрати бележка)
Чела си някои от първите, преде много време... Благодаря ти.
Аз също много бих се радвала да те видя!

]


Re: Да нахраниш кучетата
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 22.06.2016 @ 22:44:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Нямаш ли път към Велико Търново?

]


Re: Да нахраниш кучетата
от Markoni55 на 21.09.2016 @ 16:08:42
(Профил | Изпрати бележка)
Освен, че реагирам първосигнално - знаеш, че обичам животните, разказът като цяло си го бива. Поздравления Ружке-дружке! Тъжен анализ, но не си сгъстила боите. През цялото време виждах образа на една приятелка - едно към едно. С единствената разлика, че тя се разведе първа с красивия си мъж, за да бъде любовница на по-възрастен и не толкова красив мъж...Останалото е просто едно към едно...


Re: Да нахраниш кучетата
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 21.09.2016 @ 16:45:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Мила Ваня, разказът си има и тук прототип...За съжаление тази моя приятелка се пресели преди месеци в друго измерение!...Много хора не я разбираха защо толкова съвестно се грижеше за бездомните четириноги...Написах разказа, за да дам обяснение и на себе си, и на околните, какво я подтиква към такива действия...Даваше последните си пари да ги нахрани!...Светлина за душата й!...
Четириногите й приятели й останаха верни и след нейната смърт! Още идват и я търсят!...И сигурна съм - жалят искрено за нея!...Този разказ е включен в сборника ми с къси разкази"БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ...", който вече е в издателството и се надявам до месец-два да е готов!...Прегърни морето от мен!!!

]


Re: Да нахраниш кучетата
от Markoni55 на 25.09.2016 @ 22:02:55
(Профил | Изпрати бележка)
Хайде, че да направим премиера и на двете книги....Хубави събития се задават!

]


Re: Да нахраниш кучетата
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 26.09.2016 @ 06:18:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
И аз така съм решила!...Нека излезе и втората книга!Така ще отбележим и с вас моя 70-ти юбилей! Само да е живот и здраве!!!

]