На една полянка,
легнала на сянка,
малката калинка
с шарена пижамка,
сладичко си спинка.
Нищо, че напича
и без срам наднича,
слънцето по пладне …
Тя в съня си тича,
гледа да не падне,
от въжето в цирка.
Пее си и свирка,
нищо, че сънува,
веселата сбирка,
как без глас празнува.
Пред своята дружинка,
малката калинка,
в мисълта си кратка,
докато си спинка,
стана акробатка.
Ходи по въжета,
прави търкалета,
скача по батута,
следвайки сюжета,
на една кошута.
Но след два-три биса,
снимките със Лиса
и фурора в нета …
Тя от студ се слиса
точно след банкета.
Докато си спинка,
малката калинка,
беше заваляло …
Няма ни дружинка,
нито одеяло!!!