автор: omega

„Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.”
„Там някъде…”, П. Дубарова

"Не, не трябва да свършат без време
неживелите още неща."
"Не, не трябва", В.Ханчев

На осемнадесет години
светът е чуден лунапарк –
вземи това „Вълшебство синьо”
от мене като рядък дар.

Дано усетиш в стиховете,
пропити с радост и със скръб,
туптежа на сърце, което
за тебе пази спомен скъп.

Да бъдеш и добра, и бяла -
и срещнеш своя звезден час,
вместо девойката, мечтала
за много обич там, в Бургас.

И в пълнота да изживееш
и радостта, и любовта –
и всичко, за което пее
в стиха си неумиращ тя.

Повярвай! Чудесата в теб са!
Повярвай! Протегни ръка –
и най-прекрасните вълшебства
ще плиснат в теб като река!

--- --- --- --- --- --- --- --- ---

На осемнадесет години!…
Какъв прекрасен кръстопът!
Желая ти вълшебства сини
и синя обич в твоя път...