автор: rumpel

Таборът в ливадите почива,
циганки на храст сушат прането.
Кончета пасат от хлебна нива
и се гонят с босите хлапета.

Дрънкат обеците – полумесец,
тежки гривни звънкат по ръцете.
Стара врачка питата омесва
и добавя билки към кафето.

Скоро ще довтасат двама млади
бъдеще за себе си нарекли.
Врачката сред тучната ливада
ще им хвърли картите полека.

После... Сигурно ще има после...
Всичко е предречено от вчера.
Младата жена живота носи,
гледайки мъжа си със доверие.

Неотпили от кафето глътка,
тръгват за горчилката венчани -
заедно, във вечната прегръдка -
като две щастливи бели врани.