автор: thestranger

Онези дни, в които изтощени,
разказвахме си приказки в нощта
и в мрака сладко морни, изгладнели,
на пода стиснали комат в ръка,
се смеехме без глас, с такава радост,
че от очите ни извираше живот.
В сърцата ни струеше младост.
В ушите ми е още онзи екот -
на щастие от малките неща,
от тръпката да имаш второ Аз,
и там - на село, в дядовата къща
да шепнеш под чаршафа в късен час.
И онзи мирис на сушени шипки,
от баба брани с толкова любов,
пораждал ни е хиляди усмивки
и ще ни свърза носталгично цял живот.
За мен си много повече от някой,
израснал под една и съща стряха.
За мен си спомени и мигове безброй,
със теб не чувствам болка и уплаха.
За мен си ти - все същата сестрица,
която бе царица на белята,
но днес ще бди над мен като орлица,
ще пресуши едничката сълза пролята.
С теб мога и света да преобърна!
До мен ли си, сме силни като вал!
Когато тъжна си, ще те прегърна,
в душата ти ще нарисувам карнавал.
Ти като името си си една Искра,
изпратена в живота ми като месия.

Знаеш ли какво е да си ми сестра?
Ти … си моята благословия!