автор: rumpel

На хълма, зад високата тополка,
се крия – малка дива вишна.
Привикнала на ветрове и болки,
отдавна съм за някого излишна.

Но този безразличен не разбира,
че някой друг към мене устремен е.
Ръка протяга, качвайки баира
и вмъква се във чуждата вселена.

Така се случва, друже мой, в живота:
един се втурва да улавя диво,
а друг опитва сладко от дървото...
И то го е направило щастливо.