автор: KBoianov

...И когато се отвориха духовните ми очи,
прогледнах Божията истина,
свята и необозрима,
в цялата й сила и слава.
Очарован и изумен коленичих
и се замолих да уча
от небесните книги.
Възрадван от жаждата ми за учение,
яви се Офир серафим и рече:
- Дойди и виж!
И се намерихме пред една дървена порта,
отвъд облаците снежни и върховете,
украсена с ангели и лозници.
- То има гроздове,
понеже е много духовен плод вътре.
- прошепна ангелът и изправи криле.
И смаян от небесната порта,
понечих да я отворя,
но ангелът спря ръката ми.
- Наистина ли си готов? Понеже
лавици с прах не ще пипнеш,
нито земни книги ще прочетеш...
Докосна с длани серафимът
някои дървени ваяния
и рече нещо по ангелски.

И се отвориха със скърцане
дверите на знанието,
а отвътре- синьо сияние
избликваше отвсъде.
Там в небесата светеха
безброй светлинки,
съединени със сребърни лъчи.

И като докосна една звездичка,
приближи я ангелът към мене,
но се увлякоха и други.
- Туй е знание превелико!
– прокънтя гласът на Божия служител.
Мнозина са се молили
за една небесна книга.
Малцина са я получили,
но не веднага,
а когато са готови да я прочетат!
За едни идва скоро,
за други – след години,
за трети – никога.
И не е важно колко дебела е книгата,
защото има люде,
що чакаха цял един живот
за няколко думи, по-ценни от бисери.

Не ропот, а много духовен труд
е нужен за небесната премъдрост.
Тогава ще дойде по-скоро,
за да умножи духовния плод
от сърцето ти.
Прочее вземи тази страница,
тя ти е за сега предоволна.
- тъй говореше Офир серафим
и отново запечата вратите
с ангелски слова.

Сияе в паметта ми
омайната картина
на Божията библиотека.
Свещените светлини
и сребърните лъчи,
дето ги съединяваха.
Блажени ония,
до които достигат
Божиите писмена!
Блажени ония,
сътворяващи нови светлинки
чрез сърцата си,
за Божия прослава!
Амин.