автор: PeterVan

На Александър Ванчев

Някъде край Цюрих в млечната Швейцария
крачи с първи крачки Първият ми внук.
Аз пък съм си тук в затънтена България
със глава по-твърда от вековен бук.

Няма да му видя бебешките крачки,
нито пък ще чуя първите слова.
Ей, така на халос в Българско ще бачкам,
за да оцелея, но едва-едва.

Той Нагоре ще расте полека,
аз Надолу пък ще се смалявам.
Ала ще прокараме една пътека
по билата между две държави.

Аз ще тръгна към Швейцария напряко,
той ще тръгне към Балкана и към мен.
Ще се слеят крачките ни някога
в миг до болка съвършен.

Подир девет планини в десета -
моят внук расте, израства всеки ден.
Казват:
"Като Вилхелм Тел ви е момчето!"
А Вилхелм Тел приличаше на мен.