автор: LeoBedrosian

провокирано от somebody

Изпиваш порцията пустота,
надяваш груба ризница от суеверия.
Не се надявай да откриеш красота
сред тъмното на мрачни недоверия.

Не искай да намериш ти човек
по пътищата на туй вълчо време,
яхнàл си боен кон във тъмен век
и шпориш го от грубото му стреме.

Надявам се, отдавна си разбрал,
живота е съвкупност от сражения.
Дали си победил или паднàл,
човек да си останеш е спасение!