автор: dido080

Циркът е едно весело място...
На поляната пред блока опънаха циркова шатра. Построиха двор- от метал, дърво и кожа. Още метални заграждения, които имаха за цел да предотвратят бягствата на животните. Да предпазват людете от лошо и от хубаво. Можах да разгледам шатрата, когато лампите светнаха. Купих си билет, наредих се на опашката. На отиване срещнах лъва. Много ми се искаше да го снимам, но изражението му отричаше всяко мое желание. После видях слоницата- как минава в кръг, заобикаля въглените. Извърнах се на страни, включих фотоапарата, снимах слоницата, даже и малкото и което обикаляше в кръг, и заобикаляше въглените На другият ден с Марта отидохме на представлението. Когато подавахме билетите, ни предложиха да си купим нови. Това беше реплика на въжеиграча, който продаваше билети през свободното си време. Седнах при фотографите. Те очакваха появата ма наймуна, куче и въжеиграч- като от плаката. Миришеше на талашит- стърготини от дърво. Аз пък чаках фокусника-онзи с прошарената брада, който имитираше кучешки лай само понеделник сутрин. През останалото време не имитираше кучешки лай. Фокусника се появи към осем и нещо, поздрави ни, после застана до масичката... След като изкара гълъби от палтото почна да се смее- цели два часа. Лъвицата седеше в клетката и само под командата на дресъора мърдаше лапите, после почваше да се смее т.е. да се присмива на плячката.
- Мога ли и аз да стана дресъор?
- Разбира се, защо пък не. Станете дресъор и ми се обадете за съвет.
- Мога ли и аз да стана дресъор?
В цирка имаше и сиво-черни котета. Надничаха през решетките.Всички светлини светеха, когато заехме местата си. Лампата на прожектора се впиваще в очите ми като поглед на диво животно. Поглед на диво животно- тъжно-раздразнителен, очакващ наслада- от вкусна храна или от нещо друго. На вторият ред имаше и други хора като нас. От квартала- жадни за знания. Паркирали бяха колите си непосредствено до шатрата или пък в сенките на дървото. Един кръводарител зае местото си към осем и нещо. Избута останалите кръводарители, които беседваха със слоницата и нейното малко...С две думи казано се преструваше на важен гост- такъв, на когото входният билет е със зелен цвят. Нямаше нищо такова. Историята за купуването на билета е съвсем банална и не заслужава внимание. Това се случи на излизане от входа. Шатрата вече беше опъната....Беседваше със слоницата заради суеверието, че когато хубота на слона е вдигнат нагоре той плюе щастие. Вдигаше хубота на карнавалната си маска. Той беше толкова несръчно изработен, че по едно време се принуди да го залепи с клей. Разнесе се мирис на дървени стърготини.
- Хуботи, моля, пресни хуботи.
Едно дете се приближи с бавни стъпки. Показа маската с хубота, и поиска да го залепи наново. Нашият човек тури клей на хубота и го притисна в картона.
-Никаква вода и влага, каза на детето.
- Добре чичо.
По едно време вече се образува опашка. От деца с маски. Представленията бяха две. Едно с маймуни и второ с човек, който лепи хуботи за картонена подвързия. Непрекъснато влизаха хора със зелени билети, подаваха ги на въжеиграча и сядаха на първият ред. Започваха да валят светкавици, които галеха хубота на слона. Те галеха и лицето на въжеиграча. Заради него светкавиците ги имаше. Той бе разрешил това с подпис и печат върху хартия. Той бе разрешил и снимки без светкавици, даже и скициране на манежа с черен, бял и цветен молив. По едно време представленията станаха три: едно с маймуни, с човек който лепи хуботи върху картонени подвързии, с човек от чието палто изхвърчат пощенски гълъби- черно-шарени и бели. Четири представления в един и същи час....
- И до кога така?
- Докато се уморим, отговаряха артистите.
Непълнолетните котки, бяха впрегнати в нещо като шейна, в чиито кош имаше опаковани подаръци. Кръстосваха манежа и стълбите. Спираха до светещите герлянди. После отново изчезваха зад купчината празнични светлини.

26.01.2015 година.