автор: ivliter

…
В изцъкления поглед на студа
проблясва моят страх
от мъртвите пространства,
в които няма нищо да се движи.

…
Не може светлината да е мъртва.
Усмивка на цъфтеж живее в нея
и гущерчето малко, топлината,
пълзи по припека на часовете ѝ.

…
В безбрежната тъма на отчаянието
ще бъдеш сам плувец, несретник.
И не разчитай някой да ти подаде ръка –
ще трябва сам да си помогнеш…

…
В дълбоката несрета на съдбата
бълбука само изворът студен
на отчаянието безответно
и мракът ражда само страхове.