автор: rosi45

Вървя по тротоара. Бавно ме задминава едно миньонче. За миг очите ни се срещат. Очи, достойни за описаните от Яворов /и то без грим/.
Погледът ми се прикова от деколтето, достатъчно дълбоко, откриващо изключително съблазнителни несиликонови гърди /винаги ги разпознавам/. Отмина. Сега върви пред мен. Има най-съвършеното дупе, което съм виждал, превъзхождащо тези от Плейбой. Полата е бяла, кенарена, под нея се очертават прашките- това творение на модата винаги ми се е струвало неудобно и нехигиенично. Едва сега видях колко секси може да бъде. Черна, лъскава коса се стеле до кръста и се полюшва в ритъма на походката. Всички мъже, без изключение, я съпровождаха с поглед. Някои я фиксираха, други като че излизаха за секунди от летаргията си. Приличаха ми на кучета, изплезили език до гърдите и само дето лигите им не са потекли. Какво да ви кажа - жена отвсякъде. Будеше асоциации за една секси Барби, за златна рибка, за сочна череша или узряла прасковка. Хормоните като цяло, естрогените в частност и феромоните още повече, струяха от нея на талази, почти осезаеми. Така се бях заплеснал, че без малко да се блъсна в нея, когато спря до паркирана кола.
Рекох си - сега ще видя щастливеца. Е, видях. От колата излезе млада, атлетична жена. Същинска амазонка от остров Лесбос. В изискания си костюм и снежнобяла риза ми приличаше на съвременен вариант на Жорж Санд. Прегърна миньончето собственически и покровителствено, целуна я по устните. Не бе необходимо кой знае какво въображение, за да схванеш колко са интимни.
То не било щастливец, а щастливка!