автор: LeoBedrosian

Тази вечер на стоянката е пусто. Пусто е и е скучно.
Редките клиенти проявяват капризи и отказват пътуванията. Много им се вижда таксата от петдесет стотинки за километър и предпочитат да ходят пеша за където са тръгнали.

Пешо-помпичката вече е разучил детайлно новия си таблет, изгледал е три-четири порно клипчета, изслуша най-новите фолк парчета и също скучае. Ванко-тромбата и Едрия бакшиш са му омръзнали до смърт и няма намерение да разтяга безкрайни лакардий за изгорелия ауспух на единия и невярната жена на другия. Беше запалил сузукито на тихи обороти и се грее на меката си седалка сред омаен дим на ротманс.

От близкия ъгъл със походка па дьо дьо се появява развеселен индивид и като отмерва с несигурни стъпки разстоянието от дърво до дърво се отправя към стоянката на такситата. Дано не влезе при него, си мисли Помпичката. Точно сега не е в настроение да обслужва пияници, пък и скоро бе платил цели десет лева да му почистят сузукито отвътре. А веселяка е видимо поне на литър шльокавица и вероятността да му покаже част от стомашното си съдържание не е никак малка. Затова Пешо изгаси всички светлини, загаси мъркащия двигател и се сгуши още по-дълбоко в уютния си салон. "Тук няма никой, тая кола е пуста и безжизнена, празна е е като кутия туборг от миналото лято" повтаря си Пешо, уверен, че телепатично може да внуши липсата си и на подпийналия окаяник.

И тъкмо, когато реши, че пияния ще го подмине, оня се обръща и се подпира с цялото си тяло на прозореца му. Както е известно алкохола има странното свойство да отнема много от сензорните възможности, но за сметка на това дава други, екстрасензорни, които помагат и закрилят злоупотребилия. Затова някои казват, че пияните и Бог ги пази. Така е и в нашия случай и дали поради чиста случайност или защото онзи бе усетил психическите внушения на таксиметровия шофьор се взира през прозореца и като го забелязва му се хили. Прави му знак да отвори прозореца, като в подкрепа на това размахва чисто нова петдесетачка пред учудения му поглед.

Е, това е съвсем друга работа. Старите професионални инстинкти се събуждат в Пешо и той си спомня защо му викат Помпичката. А тоя прякор, нашия герои заслужи още от времето, когато помпаше сметките на клиентите. Помпаше ги, ама го хванаха. Плати си глобата, а сега вижда съвсем лесен и почти легален начин да отнеме шумящата банкнота от ръцете на пияния. Сваля прозореца и веднага съжали, че го е сторил. Лъхва го, почти го блъсва лютата миризма на некачествена ракия и вкиснала туршия от устата на ухиления клиент. Заедно в вонята от там излиза и следния трудно разбираем въпрос:

- Приятел... (хлц), абеее да те попитам нещо а?
- Казвай бързо, че ... ми е студено.
- Абеее, ти (хлц) свободен ли си...а?
- Женен съм, благодаря, ама за тебе ще направя едно изключение.
- А щее... откараш ли двама души до гарата.. - олюлява се застрашително потенциалния клиент, докато в погледа му се чете най-чистия въпрос, който може да зададе човек, изпил литър и седемстотин грама домашна ракия.
- Добре, ама ти си само един - почва да съжалява, че беше отворил прозореца Помпичката.
- Еее, добре де (хлц).. А ти, нема ли да дойдеш!?