След мен няма да върви
покорна тълпа изпращачи.
За мен няма да се чуе
отникъде спомен, нито
някой някога ще плаче.
До мен не стигнаха
големи лозунги, останах
в дъното на пиесата.
И няма слънчогледи да
посочат моя гроб, и няма
да се помни че съм аз,
и няма да се знае, че ме няма.
Защото края мълчаливо идва,
а аз забравих да напиша
че съм тук и че ме има!
Те няма да се върнат за мен,
когато аз бягам към тях,
докато в дни и нощи светли
тръгнали, не стигнали, уж идват…
Те са моята непокорна
нетълпа, неизпращачи.
Няма жалейки да палят свещи,
както аз горях за тях,
нито ще изпеят или помнят нещо,
от това което бях…