автор: ivliter

…
Душата плаче в този час вечерен
не срещнала разбиране
и светлината ѝ угасва като залез в мрака.
…
И тази нощ ще бъде будната ми мисъл
пастир небесен на звездите
и ще ме пита пак коя е моята звезда.

…
Ще чукне в дъното свободното ни падане
в дълбоката вода на нищетата
и ако пак от сън не се събудим…

…
Забърквам смес от бдение и сън наяве
и нека в нея семето на недоволството
с непримиримост да покълне.

…
В зората на деня не само светлина се ражда –
вървят и сенките след светлината
и много често вземат те превес.