…
На думите ти извора пресъхнал
не ме смущава, но ме плаши
мълчанието на очите ти.
…
Домът ми –
шепотът на стъпките ти по килима
и мирисът на твоето пране.
…
Къде се скриха птиците на пролетта ми –
ни звук на песен, ни шум на криле –
завърза вятърът посоките на възел.
…
Ти сядаше на моето коляно,
на другото до тебе – лятото.
Сега на двете сяда самотата.
…
Под клоните ще крачи с бодри стъпки лятото,
повело за ръка безплодното ми чувство
и сянка на печал ще ги последва.