автор: VladKo

Да можех да бъда полянка една –
зелена, от слънце огряна –
туристи дарявал бих с ведрина –
от мен да си тръгнат засмяни.

Пчеличка ще каца цветец срамежлив,
Сивушка ще хрупа кощрява.
Но що ли за гордост това е, кажи,
по теб да е ходила крава?

Да можех да бъда море от лазур,
красиво от пролет до есен,
надлъж прекоси ли ме танкерът щур,
той с грим от мазут ще ме плесне.

И няма да съм на природата храм –
брегът ми покрит е с хотели,
строени нагъсто, без мярка и срам,
а хората – мътни ги взели!

Да можех да бъда подводен вулкан,
заплаха стаена, коварна,
на смърт бих осъдил Помпей, Херкулан,
Месина погълнал отдавна.

Морякът ще стиска в ръка амулет,
усетил дъха ми от сяра.
На пристан с цунами ще пращам привет.
Издигнал се с облак от пара,

сърцата ви мигом ще свия от смут
и остров от мен ще направя,
по който да няма следа от мазут,
хотел и преживяща крава.