автор: ringo

Налей ми в чашката на полски мак
от твоето любовно вино.
Да пия ми подай…и пак...и пак -
с ръце, достойни за богиня...

В зори, когато се роди деня
и трепнеш с мигли-пеперуди,
аз ще изчезна заедно с съня,
от който сладостно се будиш...

Ще пазиш тази люлякова нощ,
и в спомени ще я прелистваш...
Ще ме обичаш – и добър, и лош,
и да се върна ще поискаш...

Не ще повярваш, че било е сън,
в самотна нощ от теб измислен...
Ръце към Бога ще простреш навън
да сбъдне тайните ти мисли...

Когато се завърна в нощен час
в прегръдките ми ще се скриеш...
От обич премаляла и без глас
сълза щастлива ще изтриеш!...