автор: ringo

Не станахме ли вече доста
самички дето си говорим?
Множим се много бързо просто...
Със себе си най-често спорим...

А!...Виж един сега, в момента...
На улицата там, отсреща!...
Говори като в парламента
и убеждава някого във нещо...

За миг замлъква, но отново
в дебат със себе си се включва...
Без цензура е неговото слово,
без микрофон да му изключват...

Но идват „квесторите" вече
със белите престилки. Бързо
прибират гневното човече...
Не буйства, щото ще го вържат...

На ъгъла пък друг разисква
най-наболелите въпроси...
Разпален, ръкомаха и изисква,
а гневната вълна го носи...

В линейка го прибират тоже...
И „Хайд парк” бавно опустява.
Отчаян съм!... Защо бе, Боже,
съсипахме една държава?

Те, милите, поне са честни!
За истината се вълнуват...
А други тънат във безчестие,
пък безнаказано лудуват...

Гневът светкавично извира
и аз започвам да говоря...
Слушатели не се намират.
Дано ме слуша Той отгоре!...

Сирената отново се обажда
и все по-близко тя се чува –
държавата със грижи ме обгражда -
при спецрежим да си лудувам!...