автор: FluBalu

Имам вяра за трима, напук на духовните пости,
оптимизъм в излишък и криви пътеки пред мен.
И понеже добро без фанфари се прави, и просто,
всеки ден, изживян със сърце, е красив и блажен.

Много мъничко вече ми трябва да бъда щастлива —
топъл дом, шепа смях до приятелско рамо и хляб.
Не желая излишък, за който да плащам горчиво,
нито умни съвети от някой (за смисъла) сляп.

Посадих си дърво, да ми бъде към синьото стълба
и за връщане корен, когато високо летя.
А понеже сърцето ми с родова обич е пълно,
под зелената шапка на клоните птици гнездят.

И защото съм луда за сто, сред нормалните ближни,
някой все ме кори, прекроявайки калната плът.
Но когато светът със сърце почне всичко да вижда,
под дървото прогледнал ще види зеления път.

Цвета Иванова