автор: samotnik

Високите осветени прозорци му напомняха онези на джамията в родния му град. Само че, докато имамите в храма възхваляваха Бог и тълкуваха делата му, зад тухлените стени на сградата, която наблюдаваше вече час, бе съсредоточен научен капацитет, притежаващ потенциала да унищожи всяка религиозна идея.
Или да я потвърди.
Гостилницата се казваше Котвата, навярно заради близостта на реката и няколкото вързани лодки под стените ѝ. По това време вече бе пълна с хора и това му осигуряваше отлично прикритие. Можеше необезпокоявано да наблюдава целта си, сливайки се с тълпата.
Чакането не го изнервяше. Знаеше защо е тук и бе търпелив. Нуждаеше се от още няколко минути за да получи възможността да се промъкне зад стените и да приключи всичко. Никой не биваше дори да зърне частицата истина, която се намираше в ръцете на онзи крадец.

***

Ярките светлини обливаха подиума и я заслепяваха, криейки милостиво по-голямата част от изпълнената с хора зала. Не можеше да види ясно израженията им и това донякъде я успокояваше.
Боряна Казакова нямаше причина да се чувства напрегната. Едва на тридесет и две години, доктор по археология с блестяща кариера и ослепителна усмивка, тя бе привлякла интереса на световния исторически форум с откритията, направени само преди година. Те хвърляха нова светлина върху космогонията на траките и техните ритуали, макар и да предизвикваха повече въпроси, отколкото даваха отговори.
От момента, в който оповести проучванията си, тя се стараеше да не отклонява нито една покана за участие в нито един научен форум. А те не бяха никак малко. В последните месеци посети десетина държави, разположени на три континента. Лекциите ѝ винаги преминаваха при пълни зали и с нестихващ интерес.
Сред присъстващите тази вечер изпъкваха имена на учени, чиито трудове по антична история влизаха в учебните програми на водещите световни университети. Въпреки това, едва ли имаше човек в залата, който да познава темата толкова дълбоко и да разбира напълно фактите и тяхното тълкуване, както доктор Казакова. За разлика от нея, никой от тях не се бе докоснал до мистичната реалност зад митовете и легендите. Докосване, което едва не коства живота ѝ.
Смени слайда и продължи по-уверено:
- Случайното откритие на тази каменна плоча, както и на надписът, който забелязвате на стъпалото отзад, са двете неща, довели до разплитането на загадките, които до този момент се намираха в сферата на предположенията със съмнителна историческа достоверност.
Зад нея, на огромен екран, заемащ почти цялата северна стена на конферентната зала на Куйнс колидж в Кеймбридж, се проектираше снимката на изкопа в къщата на дядо Васил. Изображението бе същото, което Петър ѝ бе показал, когато за пръв път дойде при нея. Можеше да използва някое от стотиците други, направени впоследствие, но избра точно това, защото в него имаше отношение, а не научна стерилност.
- Надписът е тракийски...
- Траките не са имали писменост!
Гласът долетя някъде от далечния край на залата и Боряна не успя да забележи кой отправи забележката. Английският ѝ бе достатъчно добър, за да е способна да изнесе предварително подготвена лекция, но опредено се затрудни да определи твърдия акцент на говорещия.
Усмихна се и огледа лицата на хората.
- Именно – отговори. – Това е точно така. До момента няма открит, или поне разчетен запис на тракийска азбука. Това, обаче, явно не им е попречило да използват вече съществуващия линеар, за да си водят записки. Това, което виждате е Линеар Б, транскрибиран от тракийски език.
Лекото хихикане из залата и подсказа, че е намерила верния отговор. Невидимият опонент не реагира, затова продължи:
- Надписът бе разчетен правилно от блестящия професор Антон Николов - най-добрия специалист по антични езици в България. Подходът му към разчитането на скрипта може да бъде сметнат за иновативен, но със сигурност се оказа извънредно успешен. За съжаление, професорът вече не е между живите.
Гласът ѝ не трепна, когато произнесе думите, но паузата, която последва бе един миг по-дълга от необходимото.
- Той, заедно със своя екип, работи върху няколко подобни надписа, идентифицирайки определени думи и словосъчетания, които помогнаха този надпис да бъде разчетен. Предвид известната спешност, наложена от външни фактори, неговите усилия могат да бъдат сметнати за феноменален успех.
Екранът зад нея премигна и картината се смени с поразителната гледка от онзи скалист връх, където за първи път се сблъскаха с Виктор и бандата му.
- Разкодираните древни думи посочиха място, само по себе си достатъчно впечатляващо дори и без древен храм, скрит в недрата му. Връх Бакърлъка е място, което се откроява както в географски, така и в исторически план и лесно може да бъде проследена нишката, която отправя тайния храм именно там. Интересното в случая е, че в непосредствена близост се е намирало тракийско укрепление, което най-новите изследвания поставят в една и съща времева рамка с храма.
- Онези, които са го строили са живели там?
Гласът не бе на човека, направил коментар относно писмеността на траките. Този си беше британец, но по естеството на въпроса Боряна можеше да заключи, че пита любопитен студент, а не професор. Специалистите слушаха, анализираха и едва тогава пускаха в ход авторитета си. Краят на презентацията обикновено се оказваше най-трудната част.
- Може да се направи подобно предположение, точно така – потвърди тя. – В момента на мястото текат археологически проучвания, които биха разкрили връзката между двете, стига да я има, разбира се. Въпреки това, самата организация на сградите загатва за храмова структура, наподобяваща донякъде ранноегипетски архитектурен стил...
- Траки и египтяни? – прекъсна я същият глас.
- ... но подобни предположения, аз лично, бих нарекла твърде смели – завърши тя и вдигна поглед.
Висок русоляв младеж в развлечен пуловер я гледаше изправен от средата на залата, хванал в ръка черен тефтер.
- Не бих могла да потвърдя подобна връзка, в никакъв случай. Не и без категорични доказателства.
Ясно забеляза разочарованието, преминало по лицето на младежа, докато сядаше на мястото си.
- Възможно ли е това да не са градежи на траките?
Отново онзи твърд акцент.
Боряна огледа залата и забеляза силуета на самотен мъж в левия ѝ край. Застанал точно под един от ослепителните прожектори, тя не успяваше да го различи добре.
- Самият факт, че структурата им не повтаря онези, които вече са известни от други тракийски разкопки сам по себе си е достатъчно сензационен. И все пак, да търсим допълнителни връзки, попадащи в сферата на конспиративните предположения, е несериозно.
Усмихна се към мъжа, без да може да види изражението му и добави:
- Ако ми позволите да продължа ще разберете защо градежите и на скрития храм, и на укрепленията в близост са несъмнено тракийски.
Човекът не реагира по никакъв начин. Боряна сведе очи към листите в ръцете си, смени фотографията на екрана и продължи:
- Достъпът до храма е труден, но не невъзможен. Разбира се, в древността посещенията са били ограничени само до определен кръг посветени адепти, за които предстои да стане дума след малко.
Погледна към притихналите хора и добави.
- Освен трудния достъп, храмът е защитен и от сложна лостова система с противотежести.
Подобно на далечно жужене от пчелен кошер, лека вълна тихо разменени реплики премина през публиката, когато Боряна смени снимката с близък план на съоръженията, защитаващи входа на храма. Сложната лостова система, която се задвижваше от ключ, издълбан на гърба на плоча с барелеф на Херос бе нещо, което никой не бе срещал до момента.
- Мога да ви уверя, че въпреки изминалите хилядолетия тази защита все още функционира отлично. Имах нещастието сама да се уверя в това. Структурата няма аналог в нито една от античните култури и може да се приеме за напълно самобитна. С изключение на този изолиран случай, траките не са използвали подобни системи и това прави откритието уникално. Разбира се, можем да предполагаме, че наред с магичната пещера на Залмоксис, която – убедена съм – всички очаквате да видите с нетърпение, това не е единственият храм, където са се провеждали ритуалите на Кабирските мистерии и техните Големи Богове. Така че за момента бих определила съоръжението като уникално, но не бих заложила професионалната си чест, твърдейки, че е единствено.
Всички звуци бяха секнали и лицата на хората следяха всеки неин жест.
Лекцията се развиваше чудесно. Владееше аудиторията си и с нетърпение очакваше взрива от въпроси в края. Тук бяха събрани на куп светила от световна величина, някои от които навярно можеха да я изненадат, но това само я накара да се усмихне.
Премина на следващия слайд.