автор: ZAGORA

През януари люляците не цъфтят,
божурите са алени проекции в земята.
Дори когато небесата са изпълнени
с възкръснали снежинки,

а аз затъвам сред навяти преспи
очите ми са все по-чужди.

В мъгла дойдох,в мъгла ще си замина,
защото знам,че са илюзия
представите ми за споделяне.

Сред интерпретация на осъзнаване
и мимолетността на чувствата
следите се превърнаха във спомени,
изчезнали,затрупани от измерения...

А аз съм вечност от дихания,
изгладен камък в буйната вода
и неразчетен йероглиф на пришелци.

Започнах да се вслушвам в шепот песенен,
да търся скритите Вселени вътре в себе си,
макар че плащам без да чакам ресто,
защото с дупки във джобовете не си и струва.

Светът живее своя полунощ,
забулена във тъжна непрогледност,
а аз съм бедният Сизиф търкалящ звуци.