автор: apostola

Надигат се във мен въпроси
и чакам отговор на тях.
Мъглата ви над мен се носи
и аз не съм, където бях.

Аз чакам ясно и открито
да ме погледате в очи.
Да няма скрито и покрито,
и то ачик да си личи.

Ръка сложете на сърцето
и чуйте неговия пулс.
Свалете маски от лицето
и дайте новия импулс.

Че толкова години стигат
и на престъпност, и грабеж.
Във мене бури се надигат:
оправяйте се или...беж!