автор: apostola

А зеленеят и растат цветята,
и само цъфналото рони цвят.
Жълтеят се и пак класят нивята,
но гладен си остава този свят.

И пътя си земята пак го следва
и праща ни сезона след сезон.
А Господ с гръмотевици беседва
и се разхожда там със своя кон.

А облаците, като бели лодки
си плават по небесния простор.
Звездите вечер са си толкоз кротки-
със слънцето не влизат те във спор.

А само ние на земята вечна
не сме създали, Боже, правила.
Затуй създал си и водата течна,
за да се давим в градове, села...