автор: dedenze

Душата ми измръзнала по тебе
се грее над догарящите спомени
едва ли, притеснява се за мене,
мечти, отдавна, тихо са заровени.
Душата си остава вечно млада,
очакваща поредното прераждане,
уверено ще избере една наслада,
не болката от новото ни раждане.
Душата не разбира вопли малки
и старостта на тленното ни тяло,
а трепетите ни любовни жалки,
приема, като жертвен дар изцяло.
Душата е божествена съставка
изгубила отдавна състрадание,
напуска ни веднага без оставка
сред ужаса и нашето мълчание.
Душата все я търсим постоянно,
съзираме, когато срещнем други
и тялото е в трепет непрестанно,
когато с другите души се люби .
Душата иска малко да я мразим,
в последните ни дни съвместни
и спомен прекалено да не пазим,
спасява ни от чувства неуместни.
Душата трезви иска да сме нямо
и ако държим за малко да скрие,
достатъчна е чаша вино само,
тя бързо, лесно, ще да се опие.
Душата е болезнен стон и сила,
цъфтяща пролет и студена зима,
дарява всеки със усмивка мила,
щастливец всеки, който си я има!