…
Звездопад,
вик от безкрая –
изтръгнато сърце от гърдите на Космоса.
…
Вятър усърдно с опашка площада мете,
и от ръцете ми вестника грабна,
но споменът неизметен остава.
…
Над боровете залезът догаря с аромат на боров клей –
прекрачва хоризонта
оставил отпечатъка си в мен.
…
Сини вени,
пулсират сенките на лятото в ливадата
и с пулса им към мене август крачи.
…
През лупата на болката
уголемяват се детайлите,
светът се деформира.