автор: marisiema

Дочакахме и Рождество Христово.
Изтече и Новогодишна светла нощ.
Студът затегна ледени окови -
скова избързали цветя и мощ.

Пак втурнаха се нощите и дните
с неволите, с проблемите, страха.
Прибавят бели кичури в косите,
скъсяват път и стискат ни дъха.

За мен е ясно: пътят става тесен.
Небето щедро е разтворило врати.
Усърдно репетира лебедова песен
и кътчето ми горе там гради.

Ще се преселя, но сърце ми плаче
за тези, дето ще оставя тук -
измъчени, животът им се влачи
в несигурност и тежък, робски труд.

Светът се промени - коварно, страшно.
Вън дебнат изненади, даже смърт.
Парите го побъркаха, всевластни,
и си текат по набелязания път.

А дребният човек е все измамен.
Изчезна щастие, избягаха мечти.
Затичва се - насреща има само
горчиви разочарования, беди...