автор: FluBalu

Навярно баба мирна не седи
и в райските покои, с райски куки,
плете терлици с шарка на звезди,
та нощем по небето да блещукат.

Изприда нишка бяла като сняг,
от руното на облачни овчици.
От видело, та чак до късен мрак,
се труди като примерна пчелица.

Такава бе и в земния си път,
до сетния си дъх работи здраво.
И някой ден, щом срещна я отвъд,
пак слънчево душата ми ще сгрява.

Сега плете до райската врата.
и плетката обрамчва със звездици.
Измръзнали душите спрат ли там,
обуват топли бабини терлици.