автор: Kanegan

Тя е скрила очи,
в сивото оловно небе,
описва невидими нишки сред гарваните,
накацали в голите клони на ореха,
и черни йероглифи прозират сред леденият вятър.
А земята е студена, скрила в сърцето си,
топли мисли за лятото.
Вятърът започва нов етюд, от студена соната,
акорди на цигулка, свистят в тишината.
Капки леден дъжд, усилено барабанят,
просмукват топлина от лицето ми,
и светлините на бързащи коли,
чертаят неясни траектории.
Нощта се дави в студ и влага,
мокрота пропива декемврийската нощ,
усещаш преходен пъзел от картините на живота.
Та той е толкова очарователен-
студена нощ, стоплено сърце,
и в някаква спирала се въртят
миг радост, миг тъга, зимен студ,
и онази топлина на душата,
дето скита из вселенските коридори.
В нея винаги е топло, тя е майката
Духът- твоят баща те обича, обича.