автор: apostola

Дали живота ми е земен сън
и в него аз съм през деня и в здрач?
Дали не съм и живият му трън,
а той за мене- земният палач?

Дали, все пак, когато аз умра
за друг живот ще съм готов
или пък този сън си е искра,
която гасне в смъртния покров?

Дали смъртта е будене от сън
и тъй започва вечният живот?
Дали излизаме във друго "вън",
във друго време, във друг небесен свод?

Едно е вярно и аз го знам,
че този "сън" не се повтаря.
Затуй си го "сънуваме" докрай,
за да достигнем до...клисаря.