автор: avgustina

Весела Коледа - празник! И все пак,
не е като този от моето детство.
Няма я злата и лютата зима,
няма го снежното, бяло вълшебство.

Още си спомням нощта срещу Коледа:
вятърът свири, скрипнал е студ...
Ние не спим, тъй сме щастливи,
свити на баба в топлият скут.

- По тихо, слушайте - шепне ни баба,
кой така силно вратата удари?
Не е то вятърът. Ставайте бързо,
май, че у нас са дошли коледари!

Песен и тропот отвън се дочува.
„Те са!... Е, хайде, вървете отваряйте.”
Снежна вихрушка от вънка нахлува -
влизат посипани в сняг коледари.

Всичко наоколо в миг засиява,
смесват се тропот и глъчка, и шум.
Смъмря ни баба: „ Не вдигайте врява,
вижте, дошъл е и нашият кум!”

Стихваме… Еква тържествено песен!
Даже и вятърът стихва навън.
Светят лицата ни в унес божествен
и мислим, дали пък това не е сън!

Как ще потъне този спомен в забрава?
Толкоз щастливи сме били тогава!