автор: avgustina

Бях петнадесетгодишна
и вървяхме през полето.
Той, със клонче бяла вишна
ме докосна по лицето

и за миг се разпиляха
бели цветове - рояк.
Аз на ужким се разсърдих,
но разсмях се после пак.

И се породи любов,
като приказна балада.
Той за мене бе готов
да премине и през ада.

И сега, щом зърна вън,
в бяло цъфналата вишна,
все си спомням като в сън,
за оназ любов предишна.