Във любовта аз не натрупах опит,
опърлена от огъня на първата зора.
И може другаде да има по-дълбока,
но аз щастливо с първата живях.
Очите ми напред се устремиха -
към наш,то слънце, нашата звезда.
И някак двамата успяхме, победихме
сред цялата жестокост на света.
Не пожелахме други дни и нощи.
Не ни смутиха злобните слова.
Не пожелахме и богатства чужди,
макар че завистта ни удряше в гърба.
Не зная как, но стигаше ни всичко:
успеха, радостта и болката дори.
Сега, когато просто се замислям,
навярно твърде скромни сме били.
И ако Господ има го и гледа,
аз искам от сърце да изрека
голямата ми благодарност щедра
за пълния живот във радост и тъга!