автор: rumpel

В градината, закрита от фонтана,
поръсена от ябълката в бяло,
седеше върху пейката огряна
от слънцето старица овдовяла.

Със сетни сили сбираше лъчите
във своите зеници ослепени
от сълзите, покапали открито
за близките, от друг незаменени.

Ридание пронизваше гръдта й,
и боцваше сърцето й отляво.
А пейката приемаше скръбта й,
със чувство, че и тя е овдовяла.