Няма я, няма, предишната есен.
Свири вятъра с тъжен кавал.
Тегне в сърцето неписана песен,
изпълнена с горест и жал.
Иглици пронизват очите ми сухи,
дъжд яростно бръска в лицето.
Къде си о, Боже, сляп ли си, глух ли?
Не разбираш ли, страда сърцето!
Върни ми о,Боже, щастливата есен,
без думи и погледи зимни.
Да млъкне в душата ми тъжната песен,
да звъннат възторжени химни.
Върни ми лицето с усмивката мила,
очите с небесния цвят.
Чрез тях само черпя живителна сила,
през тях гледам белия свят.
Няма я, няма, предишната есен,
свири вятърът с тъжен кавал.
Глухо отеква в сърцето ми песен,
изпълнена с горест и жал.