автор: marisiema

Вървя по улицата тиха, прашна,
вглъбена в мислите си, умълчана.
В главата грижите ми вият страшно.
Самотна, тъжна - свива се душата.

На пейката, пред остаряла къща,
съзрях старица - седнала и дреме.
Набръчкана, навярно чува тежко,
стиска в скута изживяно време.

Видяла в нея себе си навярно,
пристегна ме отляво, заболя ме.
Поисках да помилвам старческото рамо
и топлинка да влея в изнурено тяло.

Приседнах до снагата й скована.
Погледнах изкривените й длани.
И мислите ми литнаха припряно
към минали години - други, млади...

Сега, изсъхнала, прегърбена и слаба,
ненужна и самотна в тъжно време,
мълком старостта си тежка изживява
и моли Господ горе да я вземе...